Напролет ще е ясно дали покриваме критериите

Напролет ще е ясно дали България покрива критериите за еврозоната. Това заяви еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони в интервю по Нова тв. Той подчерта, че присъединяването на България към зоната с обща валута е както в интерес на нея самата, така и на ЕС.

„Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири различни елемента. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размерът на лихвения процент, третият е състоянието на фиска – публичните финанси, дълговете и дефицита, и последният елемент е инфлацията. България се справя много добре с три от тези четири елемента и ние очакваме следващата пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съвпада с очакванията на европейската зона, което е последният елемент, който България трябва да изпълни“, заяви Джентилони.

По отношение на това дали България може да покрие критерия за инфлация, еврокомисарят заяви, че тя наистина се свива бързо в еврозоната. „Нека да видим какво ще е развитието за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено през пролетта. При всички случаи ще бъде постигнато. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната“, посочи Джентилони.

„Българският бюджет е съвсем в линия с европейските препоръки и очаквания, също и във връзка с влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са различни от числата, които можем да видим за същите показатели в други европейски държави, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук ключовият въпрос е до каква степен тази разлика е сравнима с разликата за разходите за живот и така нататък. Това е нещо, което националните власти, могат да измерят по-добре отколкото ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличаване на стойността на брутния вътрешен продукт на глава от населението или с други думи колко богати са българите след приемането на България в Европейския съюз досега. Този показател се е увеличил невероятно. Само ще спомена една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен продукт на глава от населението беше 40% от средното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, спрямо Люксембург, но от средното за Съюза. Сега този процент е 67% от средния за Съюза. Тази разлика между средния БВП на глава от населението за българските граждани и средния за европейските граждани все още не е преодоляна. Такава разлика съществува, но тази разлика намаля драматично в последните 17 години“, заяви още Джентилони.