„Вече официално папката е връчена и имената са ясни. След течовете към медиите и многобройните интерпретации вчера, коя от коя по-екзотични, следва истината такава, каквато е: Няма трансфери между Барселона и Реал Мадрид, нито между Левски и ЦСКА. Сега сериозно. Лепенето на етикети явно се е превърнало в национален спорт“.

Това написа в профила си във Фейсбук предложеният за министър на външните работи Драгомир Заков.

„Преди да замина за Брюксел бях „човек на Радев”, после бях „човек на Борисов и Захариева”, след това „предложение на Нинова” за МО,  „лице на ПП” по време на предизборния период, сега пък съм бил „не знам какво си”.  Явно да си доказан експерт в някоя област или професия в България е дефект. Да имаш силна експертна и гражданска позиция е „осъдително”, до степен на оказване на политически натиск с неправомерни средства. Колко още способни българи да си отидат от тук?“, пита той.

„Държавата е инвестирала в мен повече от 20 години - заплати, осигуровки, обучения и др. Сега, същата тази държава има нужда инвестицията да се „изплати” в критичен момент. Също толкова критичен, колкото и на 1 март. Имам ли право да се скрия днес? Имах ли право да се скрия на 1 март? Разбира се, че можех. Но нямам и нямах моралното право да го направя!“, категоричен е той.

Заков разказва, че 1 март и включването му в кабинета Петков за него са означавали преобръщане на ритъма на живот на семейството му за една вечер, с деца на училище, неподготвен за тръгване багаж и т.н.

„Знаете ли как се преместват ученици от една в друга държава по средата на втория срок? Колко посланици познавате, които са зарязали мандата си? И то 10 дни след началото на война близо до границите на България. Не, не бройте служебни министри - те се връщат за довършване на мандата (как точно става така е друг въпрос). Мен никой не ме върна“, обяснява той.

Време е политиците и политиканстването да отстъпят пред дълга, зове той.

„Важни са тези, които работят. Важна е България и нейната стабилност.  Важен е духът на Конституцията! Не веднъж вече съм се клел в нея!“, завършва Драгомир Заков.