• Светът застарява, има глобално демографско разместване, младите вече стават свръхотговорни към създаване на поколение
• Младите отлагат децата не заради финансова несигурност, а заради свръхдинамичния живот
• В здравните ни заведения има лекари от Арабския свят и хората са много доволни от тях
• Младите днес не гонят бройка, искат да дадат добър старт в живота на едно до две деца
• Призивът "Да върнем младите от чужбина" е твърде ограничаващ за това поколение, повече работи да създадем условия те да живеят в родината
• 70% от България ще е "демографска пустиня" с под 10 души на кв. км до 2040 г., не вземем ли мерки

- Звучи отчайващо онази част от доклада ви за предстоящото събитие на Пан Европа, че към 2040 г. близо 70% от територията на България ще е “демографска пустиня”, т.е. с под 10 човека на кв. км население. Има ли решение този проблем, доц. Бърдаров?

- Най-напред да отбележа, че терминът “демографска пустиня” беше въведен през 2008 г. и той е само за умерените ширини, които предлагат най-добри условия за живот и за стопанска дейност. Става дума за територии, където гъстотата е под 10 души на кв. км и които ще се превърнат в демографска пустиня към 2040 г., ако не се промени нещо в тенденциите, каза доцентът пред 24 часа.

Разбира се, тази прогноза е съвсем реална, но може и да не се осъществи. Споделих я, защото говорейки позитивно за тази тенденция до момента, никой не ѝ обръщаше внимание. Затова искам да алармирам за проблема.

- Основният ви извод е, че ранната смъртност у нас е по-голям проблем от ниската раждаемост, която в последните две години даже се увеличава. Какви политики трябва да се приложат, за да бъде преодоляна?

- Вярно е, че през последните години имаме абсолютно нормална раждаемост за развита европейска държава. Има и теория за демографския преход, в чиято четвърта фаза не само ние, но и целият развит свят се намира. След 30-50 години в нея ще влязат и останалите държави по света и съответно ще имат подобна на нашата раждаемост.

Отделно, последната статистика на НСИ  за коефициента на детност т.е. фертилност, който показва средния брой деца, родени от жена във фертилна възраст у нас за една година, е 1,78, което ни отрежда трето място в ЕС след Франция и Ирландия. Така че реалният проблем тук всъщност е скандално високата за европейска държава смъртност на хора в активна възраст.

- Имаше статистика по време на пандемията, че сме номер едно по смъртност в целия свят. Сега кое ни нарежда на челни позиции по този показател в подобни световни класации?

- Нездравословният начин на живот на хората тук е онова, което води до преждевременна смъртност. Тази тенденция може да се обърне с намаляването на вредните навици на българите или редуцирането им с научно обосновани алтернативи за тютюнопушенето, храненето и т. н.

А иначе за общата смъртност трябва да следим качеството на здравеопазването и това на живота, защото нищо друго не може да промени тази мрачна статистика.

- В предварителния ни разговор казахте, че не е  възможно да превъзмогнем демографската криза с мерки, подпомагащи младите двойки като в Унгария например, където за новородено държавата дава 33 000 евро, или в Ирландия, където пък за младите родители има сериозни отстъпки в услуги и продукти за отглеждането на малкото. Знам за Полша, че дава кредити без лихва на млади до 29 г. Защо обаче подобни мерки да не работят у нас, след като имаме и най-дългото майчинство в Европа, но с недостигащи пари и след увеличението на майчинските?

- Разбира се, всяка една мярка в подкрепа на раждаемостта е полезна. И ако може да се отделят колкото се може повече средства за всяко едно бебе, родено в България, си е голям плюс за страната ни. Ако се отделят такива средства, много по-големи, както е в Унгария, и се предприемат мерки, както в Ирландия и Полша, това ще подпомогне и повиши раждаемостта. Но няма мярка и политика, които да доведат до раждаемост 2,1.

Унгария дарява безвъзмездно 33 000 евро на семейство, което в рамките на 10 години се сдобие с три деца, родителите имат средно образование и платени данъци. Унгария започна тази политика през 2016 г. и в момента е след България по раждаемост. И тук не може да се намесва ромският прираст, тъй като броят на ромите в България и Унгария е абсолютно идентичен.

Факт е обаче, че тази политика дава резултат -  спадът на раждаемостта в Унгария спря и днес стига 1,6, а беше 1,4. Но не успя да стигне българския от 1,78, още по-малко е стигнал 2,1. Затова изводът е, че всичко, което може да се направи за повишаване на раждаемостта у нас, трябва да се направи, но само даването на пари за раждане на дете не може да реши изцяло демографската криза.

В съвременния свят репродуктивните нагласи, начинът на живот определят и нивото на раждаемост. 3 са изцяло новите демографски модели през XXI век, няма ги в цялата предходна човешка история.

- Това е любопитно, разкажете за тях.

- Единият е все по-устойчиви ниски нагласи за раждане на дете, и той ще обхване целия свят до половин век, както вече споменах. Това са си естествени процеси, свързани с развитие на  икономиката, навиците, степента на образованост, които не всички хора разбират. Например тенденцията днес е към все по-отговорно родителство. Младите хора не гонят бройка, а искат да дадат нормален старт в живота на едно до две деца. Това не е безотговорност към възпроизвеждането на нацията, а свръхотговорност за създаване на собствено поколение.

- Това може би обяснява и отложеното раждане на дете - тенденция сред днешните млади, които искат да постигнат финансова независимост и кариерен успех, преди да се решат за наследник.

- Отложеното раждане не е само заради образование и кариера, а още много неща.

- Ваш колега учен социолог - Алексей Пампоров, казва, че младите не се чувстват финансово стабилни, за да се решат за дете, както впрочем са го правили техните баби и дядовци и може би родители.

- Младите българи не се чувстват финансово стабилни за дете? Веднага ви препращам към една Австрия, където съм живял и съм бил на специализация.

Австрия е с 1,4 детност, а нашият коефициент е 1,8. Държавата Австрия, която е в пъти по-добре икономически и нейните граждани нямат никакви проблеми да раждат по три деца, имат по-нисък коефициент на детност от българския. Така че не е в това проблемът, а в начина на живот и разбира се - в образованието, кариерата и свръхдинамиката на живот на младите, някои от които работят на по три места.

Един от сериозните проблеми в България според мен, не е точно финансовият, а липсата на места в детските градини, например в милионен град като София. Родителите, които работят на няколко различни места и трябва да водят децата на детска градина или на спорт, буквално се побъркват. Тази липса се превръща в спирачка те да вземат решение за повече деца.

- Според последното преброяване на НСИ 65% от семействата у нас са с едно дете, а над една трета - бездетни. Това е сигурен знак, че в първите две десетилетия на 21 век двудетният модел май е загинал. Заради свръхотговорното родителство или?

-  Това е абсолютно естествена част от развития свят днес и част от демографския преход, за което вече говорихме. Свързана е с начина на живот днес, с начина на мислене на хората, но има и още нещо много важно - митът за многодетното семейство в миналото.

Постоянно се дава пример колко са били отговорни българите навремето, като са раждали по 7-8 и 10-12 деца, и колко полезно е било това за България. Никой обаче не казва колко  от тези много деца са оцелявали. В тогавашна България на 1000 новородени 150 са умирали до навършване на 1 годинка, още толкова до 3-, до 5-, до 7-годишна възраст.