• Грипът възниква изведнъж и драматично, ковидът е с по-леки симптоми, които постепенно се задълбочават
• Новите щамове на COVID-19 по-лесно и бързо се предават, но не водят до драматични последици за здравето
• Тази година ще достигнем 33-34 хил. случая на варицела, време е ваксината да стане задължителна

- Доц. Кунчев, лекари сигнализират, че пациенти с грип тип Б пълнят кабинетите им. Имали много висока температура, която трудно се сваляла за седмица. Каква е заболяемостта в момента?

- Това, което наблюдаваме в момента, са вълнообразни повишавания и намалявания на заболяемостта от различни инспираторни инфекции. Среща се и грип тип Б, но не може да кажем, че имаме вълна от грипни заболявания или още по-малко грипна епидемия. Епидемията отмина през февруари-март. В началото имахме типична епидемия от грип А, а малко по-късно беше последвана от по-малка вълна от грип Б. В момента срещаме много голям набор от различни респираторни инфекции, между другото се случва много често в преходните сезони - между зима и пролет например. Особено при такива флуктуации в климатичните условия, на които сме свидетели сега. Има задържане на по-ниски температури и по-висока влажност, които благоприятстват продължаващото разпространение на респираторни вируси. В момента има всичко, ако изследваме 1000 души, ще открием различни респираторни заболявания - и грип А, и Б, но не сме свидетели на вълна. Болните ще намаляват, но просто лошото време удължава респираторния сезон. Все пак това няма да продължи твърде дълго, с повишението на температурите ще отминат тези респираторни заболявания. Тогава ще дойде времето на другите, типични за летния сезон.

- Какви са разликите в симптомите между грип тип А и Б и коронавируса?

- Не е работа на пациентите да знаят клиничната картина на всяко заболяване, но обща ориентация има. При грипа малко по-драматично е началото, по-бързо е, изведнъж възниква. На фона на много добро здраве изведнъж разбираме, че не можем да продължим да ходим нито на училище, нито на работа. По-силно изявена е клиниката в началото.

При COVID в началото има по-леки симптоми, които постепенно се задълбочават. Там сме свидетели на по-сериозни последици, особено при дългия ковид. Той е толкова разнообразен, може да засегне много различни системи и зависи от състоянието на всеки човек. Ако обаче клиничната картина е по-лека, по-нетипична, е много трудно да се установи кое е заболяването, ако не се направи изследване.

- Какви усложнения последват от боледуването? На самолечение ли се дължат, или на грешка в лечението?

- Ако говорим за ковид, са буквално всякакви. Като започнем от психични промени, “мозъчната мъгла” продължава да съществува, дълго време човек чувства умора, дълго продължава и кашлицата. Може да има проблеми и в сърдечносъдовата система, психични отклонения, косопад.

При грипа усложненията са по-малко и са по-характерни. Може да се развие бронхит, пневмония, продължителна кашлица, но не е чак толкова често срещано. При по-малките деца би могло да се развие менингит, но само ако има проблеми с имунитета. Това се случва рядко, грипът не е толкова склонен към хронифициране и дълги проблеми.

- Освен грип от време на време и COVID-19 се обажда. Световната здравна организация официално обяви край на пандемията, у нас изхвърляме и ваксини. Дайте съвет - трябва ли да се сложи въобще край на ваксинирането срещу ковид?

- Зависи от много фактори. Няма една препоръка, която важи за всички, защото, ако сме с увреждания или хронични заболявания, попадаме в рисковата група. Тя е най-често от хора над 65 г. и с хронични заболявания. При тях най-вероятно всеки есенно-зимен сезон ще бъде препоръчително да се предпазват от новите щамове. Ако обаче сме в добро състояние, млади или в средна възраст, това може и да не се наложи. Новите щамове на ковид се развиват в две насоки. От една страна, по-лесно и бързо се предават, но не водят до драматични последици за здравето, рядко се налага хоспитализация, отминават доброкачествено.

Всичко зависи от това какви нови щамове биха възникнали и с какви качества. Едно от положителните качества на договора между Европейската комисия и “Пфайзер” е, че те поемат задължението да подготвят ваксини, отговарящи на изискването на новите щамове. Много е важно да разполагаме с такива ваксини, които са с по-високо предпазване. С промените в антигенния състав на вируса той успява до известна степен да заобикаля двата вида имунитет - естествения след боледуване и този, който е създаден с ваксини. Достатъчна причина да използваме ваксините е, ако ни предпазват от усложнения и от смърт, а не просто от заразяване. Тези, с които разполагаме в момента, не могат да ни предпазят от заразяване. Продължават обаче да умират хора от ковид, които не са ваксинирани.

- В елитно столично училище се оплакват, че децата от малките класове първо боледуват от варицела. През март имало и скарлатина, а в момента е коксаки вирусът. Има ли раздвижване в епидемиологичната обстановка?

- Тя никога не е била стационарна. Раздвижването е постоянно, непрекъснато нови и нови вируси или щамове заемат мястото на предишните. Развитието на човечеството е непрекъсната борба между микроорганизмите и макроорганизмите. Варицелата и скарлатината до известна степен минаха в много голяма атака през този пролетен сезон.

Заради мерките срещу ковид през предишните две години заболяемостта на варицела и скарлатина беше паднала 5-6 пъти. Сега те си възстановяват териториите. Натрупали са се малки деца, които не са се срещали с тях. Този контингент от неимунни деца се разболява. Според мен тази година ще достигнем 33-34 хил. случая на варицела, което е много голяма бройка.

- Има ли напредък във въвеждането на ваксината в задължителния имунизационен календар?

- Предложили сме го на ръководството, но изисква сериозен анализ, трябва да са съгласни всички педиатри, инфекционисти, епидемиолози. До голяма степен е така, но според мен е дошло времето България да направи тази стъпка. 30 хил. заразени деца годишно са твърде много. Вярно е, че варицелата е една от по-леките детски шарки и се кара без особени усложнения. Но и 1% да са усложненията, на 30 хил. деца, са 300 деца и това не е малко.

- Какви са усложненията?

- При скарлатината и варицелата са различни. Скарлатината дава по-сериозни рискове по отношение на сърдечносъдовата система, ставни заболявания и други. При варицелата се стига по-рядко до засягане на централна нервна система, менингит, енцефалит. За щастие, е рядко, но все пак се случват всяка година.

- А коксаки вирусите опасни ли са? И защо лекари ги наричат седмата шарка, като не са шарка?

- Те са много неприятна група, защото някои от щамовете са много агресивни и водят до тежки заболявания при малки деца. Те са характерни за най-топлите дни от годината. В България обикновено в края на юли и август се появяват. Тогава имаме малки взривове, но за момента нямаме никакви проблеми. Няма данни въобще за разпространението на коксаки вирус. А иначе лекарите вероятно го наричат така заради обрива, който се появява. Ако има съмнение, трябва да се изследва.

- Добра ли е организацията в училища и детски градини, както и РЗИ осъществява ли добър контрол, за да не се разпространяват шоково инфекциозните болести?

- Ако кажа да, контролът е ефективен, всичко е перфектно, няма да е точно така. Виждаме, че има разпространение в тези заведения. Тук се сблъскваме с един проблем, който много често сме обсъждали, а именно поведението на родители, чиито деца имат клинична картина. Не е честно спрямо другите родители, виждайки, че детето ти не е добре, заради това, че няма кой да го гледа, че не може да вземеш отпуск или болничен, да го заведеш при другите деца. Проблемите, които срещат колегите, работещи в такива заведения, са скандали и неразбиране от страна на родителите, че не искат да допуснат детето в детската градина. Често се влиза в конфликти, а то е в интерес на всички да не се разпространява заразно заболяване.

- Какви са точно правилата?

- Правилата са ясни - ако детето е с някакви прояви, а те се забелязват лесно, да не бъде водено в градината или в училище. Още сутринта всяка майка може да види дали детето е отпуснато, дали има температура, кашлица. Да не говорим, че при инфекция с обрив е достатъчно показателно родителят да търси медицинска помощ, а не да го води на градина или ясла.

- От страна на училището какво трябва да се направи?

- Малко по-сложно е, защото, когато са по-големи, зависи от преценката на ученика. Понякога се сблъскваме с обратното - желание да се демонстрира заболяване и да бъде освободен от училище. По-скоро там наблюдаваме ефекта на лъжливото заболяване. Там важат същите правила./24 часа