Основната ни бележка по бюджета за 2026 г. е прекомерният дефицит и липсата на ясни реформи, които да водят към бюджетна консолидация. 
Това заяви пред БНР Добрин Иванов - изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). 

Според него дефицитът може да се свали до 4-4,5%. Това може да се случи по два начина: 
"Чрез увеличаване на приходите или чрез намаляване на разходите. Проблемът на държавните бюджети в последните 5 години е разходната част и че динамиката ѝ на повишаване е много по-бърза от динамиката на повишаване на приходната част. Затова се получава задълбочаване в бюджетните дефицити и повишаване на държавния дълг. Настояваме за реформи в разходната част".

По думите му капиталовите разходи са заложени на рекордно ниво - 9,3 млрд. евро. 
"Разбираме, че сме в извънредна ситуация - период, в който през 2026 г. завършват и националният план за възстановяване и устойчивост, и оперативните програми от ЕС са в напреднала фаза на изпълнение и ако не бъдат заложени, платени и изпълнени, те ще бъдат загубени, но ние се съмняваме в капацитета на държавата и в готовността на институциите да реализират тези инвестиции. Ако имаме ясна представа, че те няма да бъдат реализирани, по-добре да не ги залагаме, за да увеличаваме прекомерно бюджетния дефицит", изказа мнението си той. 

Основните ни критики са по отношение на инвестиционната програма, финансирана с национални средства, посочи Добрин Иванов в интервю за предаването "Преди всички". 
"Има заложени финансови средства за финансиране на проекти, за които няма проектна готовност. Най-вероятно те няма да бъдат изпълнени до края на годината. За нас е по-добре те въобще да не бъдат залагани за финансиране в Бюджет 2026, защото тяхното финансиране повишава бюджетния дефицит". 
Той е категоричен, че приемането на бюджет с 5,7% дефицит не говори добре за България. 

Една от критиките на АИКБ към бюджета е повишаването на минималните осигурителни прагове и максималният осигурителен доход на 2300 евро.
 
"Минималните осигурителни прагове бяха приети през 2003 г. като мярка за борба със сивата икономика. Тяхната същност беше те да бъдат договаряни по икономически дейности и категории персонал между социалните партньори, като работник или служител не може да бъде осигуряван под тези договорени стойности. Повече от 12-13 години тези прагове не се договарят и останаха на ниво от 2012-2013 г. Те изпълниха своята роля, след което бяха предприети други мерки", напомни Добрин Иванов. И бе категоричен, че всеки работник и служител трябва да бъде осигуряван на реално получаваната заплата, а не на административно определен праг от държавата. 

"Държавата има всички инструменти да установи тези, които укриват плащане на осигурителни вноски, и да ги санкционира. Не е необходимо да въвеждаме такива осигурителни прагове, които на практика легализират неправомерно поведение. Тези прагове създават напрежение на пазара на труда", коментира Иванов, като подчерта, че в някои области и икономически дейности се получава така, че максималните осигурителни прагове са по-високи от реалните заплати, което води до повишаване на разходите за труд на работодателите и намаляване на нетния разполагаем доход на работниците.

По думите му повишаването на максималния осигурителен праг ще доведе до щети в IT сектора и секторите с високи средни възнаграждения: 

"Максималният осигурителен доход отнема нетен разполагаем доход от високодоходните групи - тези, които са най-производителни, най-образовани, най-квалифицирани. Ако той не бъде компенсиран от работодателя, ще бъде приспаднат от възнагражденията на работници, което намалява техните нетни възнаграждения". 
Добрин Иванов уточни, че не възразяват срещу повишаването на максималния осигурителен доход:

"Повишаването е очаквано, но неприятното е, че това се случва в средата на годината, когато вече компаниите са планирали своите разходи за труд и такива увеличения на разходите не са планирани до края на годината в някои бюджети".

Той коментира и размера на пенсиите, които, според него, не са достатъчно високи. Но българската пенсионна система е една от най-щедрите в Европа - тя осигурява най-висок компенсиращ доход, подчерта Иванов.
"Проблемът не е в това, че ние смятаме, че пенсиите са високи, по-скоро те са прекалено високи спрямо осигурителния принос на осигурените лица".

"Настояваме за промяна и премахване на минималната пенсия като категория - тя по-скоро е социална категория. Пенсионната система трябва да осигурява пенсионни плащания, основани само на осигурителния принос на лицата. Там, където пенсиите са минимални и не осигуряват достатъчни средства за достоен живот на пенсионерите, трябва да се включи системата на социалното подпомагане. Това трябва да се основава на ясен критерий за доходите на пенсионерите". 
Според него Швейцарското правило в условията на хроничен дефицит в пенсионната система е необосновано. 

Докато се стабилизира пенсионната система и се извършат необходимите реформи, предлагаме индексирането да се извършва като се компенсира само ръстът на инфлацията, подчерта Иванов.