За 1 месец БАБХ извършва около 10 хиляди проверки в цялата страна. Пишат се около 500-600 предписания и около 80-100 акта за констатирани нарушения. Грубите цифри показват, че око 5-6 до 10% от проверките завършват с някакъв акт. Това разказа д-р Любомир Кулински - директор на Дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните пред Нова тв.

Регулаторните режими са едни и същи, законодателството също, контролът подлежи на еднакви принципи. Дори в България е доста по-учестен от този в някои от държавите членки на ЕС, обясни д-р Кулински.

Той коментира и случая с Калиатата -  продукт, представян за кашкавал. Това е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Няколко предприятия го купуват, но той не е претърпял пълната технология за кашкавал по нашите изисквания. Но те го преработват с 4 процеса, зрее 60 дни и тогава, според наредбата, той може да носи името кашкавал, обясни експертът от БАБХ. Това е вид кашкавал, но не е българският кашкавал, не е това, което ние разбираме за този продукт, допълни той.

Бедата е, че в България все още нямаме защитено географско наименование кашкавал. И докато няма такова и строга рецепта, която да каже, че този продукт се прави само от българско мляко, ще има такива случаи, обясни Кулински.

На пазара има абсолютно безопасни храни, но с различно качество. Целта на контролния орган е на етикета да са описани всички съставки на продуктите. Те са с различни цени, но потребителят да може да прочете и да прецени, допълни още експертът.

Той изнесе данни, според които около 50 хил. тона за януари е било българското прясно мляко, а вносното сухо мляко, млечни концентрати, сурово мляко - около 5000 тона. 

По-лошо е положението с месото, защото там разчитаме повече на вносни суровини, допълни Кулински.