„Имаме решение на Народното събрание от октомври с почти конституционно мнозинство, което на практика мобилизира всички институции, за да ускорим дейността си и да можем да постигнем тази цел. Това действително е може би най-голямата политическа цел. Тази дата 1 януари 2024 г. е закъсняла за нас, защото Хърватия ще въведе еврото на 1 януари 2023 г. Те започнаха процеса дори след нас”, заяви пред БТВ Илия Лингорски, които е член на УС на БНБ.  

„Пътят за влизане във валутен механизъм II (ERM II) по начина, по който България и Хърватия го направиха с присъединяване към банковия съюз, влизане в тясно сътрудничество с Европейската централна банка, всъщност беше път прокаран от България. Хърватите имаха ясно поставена цел, силно мобилизирана власт и институции“, смята Лингорски.

Той подчерта, че единствено по отношение на инфлацията имаме разминаваме. Според него обаче въпросът с инфлацията е много динамичен за всички страни. „Инфлацията ще бъде отчетена в периода между април и май догодина, когато ще се готви следващият конвергентен доклад”, добави Лингорски.

„Действително всяка една нова реформа буди у хората въпроси, но ние трябва да уважаваме това. Бих искал да кажа, че вече е предложен на обществено обсъждане Законът за въвеждане на еврото като национална валута в България. С този закон ще бъдат защитени правата на гражданите и в него те ще видят всички механизми, които се грижат за това те да не бъдат ощетени при преминаването от една валута към другата”, каза Лингорски.

Според него поскъпването ще бъде изключително пренебрежимо в рамките под 1%.