След като България покри и инфлационния критерий, остава да се изчакат конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия

Изпълнението и на критерия за бюджетен дефицит няма да е последната добра новина по пътя към еврото.

Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в специално интервю за БТА по време на Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, които се провеждат във Вашингтон.

Така той отговори на въпрос, свързан с възможното присъединяване на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г., след като вчера официални данни на Евростат и Националния статистически институт показаха, че бюджетният дефицит у нас през 2024 г. е 3 на сто. Това е стойност, която не трябва да се превишава, за да отговаря страната ни на условията за приемане на еврото.

След като по-рано през годината България покри и инфлационния критерий, остава да се изчакат конвергентните доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия, за да се отговори на въпроса дали ще можем да се присъединим към еврозоната от следващата година.

Управителят на БНБ коментира и обявената вчера сделка за придобиване на Ти Би Ай Банк (TBI Bank) от американската компания за инвестиции в частен капитал "Адвент Интернешънъл" (Advent International). Той заяви, че банковата консолидация и инвестициите в сектора са сред ефектите от приближаването ни към еврозоната.

Пред БТА Радев, който ръководи българската делегация по време на Пролетните срещи на Международния валутен фонд във Вашингтон, посочи още, че в столицата на САЩ е провел среща с управителя на Народната банка на Китай (централната банка на страната – бел. ред.) Пан Гуншън. По време на срещата Радев и Гуншън са подписали документ, с който превръщат Меморандума за сътрудничество от 2019 г. в безсрочен. Това, по думите на Радев, ще допринесе за "по-широка експозиция по редица важни за БНБ въпроси като макроикономически анализи на глобалната среда, дигитални валути на централните банки, възможности за диверсификация при управление на резервите".

Димитър Радев коментира и настоящото търговско противопоставяне в света, като според него перспективите "за дълбока и продължителна рецесия са малко вероятни".

Ето и целия текст на интервюто:

- Г-н Радев, за журналистите и наблюдателите преобладаващият тон на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка е на несигурност и загриженост. Как виждате нещата отвътре?

- Безспорно има и несигурност, има и загриженост. Но в професионалните дискусии преобладаващият тон е на търсене на решения, а не на противопоставяне.

- МВФ обаче понижи оценките си за глобалната икономика. Считате ли опасенията от рецесия за реални?

- Рисковете за глобалната икономика не трябва да се подценяват. Очаквам обаче негативните ефекти от днешните сътресения да са по-скоро преходни. В този смисъл перспективите за дълбока и продължителна рецесия са малко вероятни.

- Все пак какъв е изходът от днешната ситуация?

- Този въпрос има повече от един отговор. Ако трябва да отговоря най-общо, очаквам в перспектива Западът да излезе по-силен от днешната ситуация, а не по-слаб. За нас, като неразделна част от Запада, това е най-доброто развитие, за което си заслужава да се работи.

- По време на Пролетните срещи имахте поредица от многостранни и двустранни срещи с Ваши колеги от много страни.

- Така централните банки правят бизнес. Използването на платформата на Пролетните срещи е ефективно, тъй като спестява време и ресурси.

- Подписахте и меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка на Китай Пан Гуншън.

- В същия контекст. Оценихме положително изпълнението на меморандума, който подписахме през 2019 г., и му дадохме постоянен статут.

- Какви са ползите за нас?

- По-широка експозиция по редица важни за БНБ въпроси като макроикономически анализи на глобалната среда, дигитални валути на централните банки, възможности за диверсификация при управление на резервите.

- Евростат отчете, че България е изпълнила критерия за бюджетен дефицит за 2024 г. За някои наблюдатели това е изненадващо.

- Не и за тези, които отблизо и професионално се занимават с този въпрос.

- Подобно развитие изглежда увеличава много шансовете ни за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.?

- Нека да ви отговоря така – това няма да е последната добра новина по темата.

- Многократно сте подчертавали предимствата за страната от присъединяването. Миналата седмица посочихте, че това ще подобри условията за финансиране за бизнеса и домакинствата още през тази година.

- Да, чрез по-големия разполагаем ресурс за финансиране и по-добрия кредитен рейтинг.

- Може ли да очакваме и други краткосрочни ефекти?

- Може, включително по линия на банковата консолидация и инвестициите в сектора. Например, вече беше публично обявен знаков проект на придобиване в банковия ни сектор, който се очаква да се материализира до края на тази година.

- Имате предвид придобиването на Ти Би Ай Банк от "Адвент Интернешънъл"?

- Да. Разбира се, формалният процес тепърва предстои.

- Да разбирам ли, че в толкова сложни международни условия може да има и добри новини за България?

- Само ако успеем да навигираме добре в днешната турбулентна среда. В БНБ и банковия сектор създадохме през последните години солиден капацитет в това отношение, който в момента използваме. Убеден съм, че нашите политици и страната като цяло разполагат с потенциала да направят същото.