Ансамбълът - в урок за седмокласници, България е най-бедна в ЕС, учат в 10-и клас по “История и цивилизации”, а в 11-и сравняват стила на Вазов и Георги Господинов

Диамантените момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, победите на Гришо на корта, дядо Добри, превърнал се в най-големия дарител на църквата, успехите на Детския радиохор и световната слава на Кристо, разказът на съвременната класичка Здравка Евтимова

“Кръв от къртица”, който попадна в учебниците в САЩ

и Дания. Това са само част от знаменитите българи, чрез чиито постижения съвременният живот влиза в учебниците на поколенията Z и алфа.

Децата, родени в новото хилядолетие, все още не са получили нови учебни програми, по които да бъдат осъвременени и учебниците им. През лятото се заговори, че може да са готови за 15 септември, но политическата въртележка отложи намеренията за разработване на по-актуални програми. Въпреки това съвременни сюжети се откриват в задължителните за учениците текстове.

За урока, посветен на ансамбъла ни по художествена гимнастика, който по-късно стана първият в историята на този спорт олимпийски шампион за България, всъщност се похвали самата федерация на профила си във фейсбук. Той е влязъл в учебника по български език за 7-и клас на издателство “Клет България”. Текстът запознава учениците в последния прогимназиален клас с журналистическите жанрове. Заглавието е “Пак българки, пак златни!”.

Националният отбор по художествена гимнастика е и в учебника по “Човек и общество” за 4-и клас на “Просвета”. Урокът е за българските постижения в световната култура. Там са и Христо Стоичков, цигуларят Веско Ешкенази, певицата Йълдъз Ибрахимова и хорът “Мистерията на българските гласове”.

Още един спортист като гимнастичките онагледява урока по български за текста в медиите - и Григор Димитров е в учебника на “Клет” за 7-и клас. Децата трябва да разсъждават какво е събитието, което се описва, към кого е адресирана информацията, защо е наречен “талантът от Хасково”.

В литературата за 11-и клас пък намираме стихотворението на Георги Господинов “За Вечния огън”. А тийнейджърите трябва да открият различия в стилистиката на творбите на Вазов и Господинов

Българите посрещат 2007 г. с надеждата, че членството в ЕС е влизане в “клуба на богатите” и ще им донесе благоденствие. Но веднага след тържествата идва отрезвяването, защото България е най-бедната страна в ЕС, пише в учебника по история и цивилизации за 10-и клас също на “Клет”. А

портретите в урока са на Бойко Борисов и Сергей Станишев

Вече стана дума, че европейската интеграция и политиките на ЕС имат влиятелни критици. Най-крайните от тях са т.нар. евроскептици, учат пък по гражданско образование за 12-и клас по учебника на “Просвета”.

“Да се подберат текстове, е доста трудно. От една страна, те трябва да са доста добра илюстрация на някакво езиково явление или да има връзка със съдържанието и посланието на художествения текст, който се анализира по литература. Трябва да са съобразени и с други критерии - съответстващи на възрастта. Няма да е интересно на ученици от 12-и клас да четат приказки, както и философски или публицистични да ги сложим в 4-и клас пак не става”, обяснява Ива Иванова, която 26 г. е била учител по български език и литература, а сега е редактор в “Клет”

Според нея не на последно място мисията на хората, свързани с тази сфера на образованието и българския и литературата, е да подберат текстове с достойнства.

Не приема да се създават текстове специално

за употреба в учебна ситуация.

“Ако търсим прилагателни имена, буквално за 3 минути мога да напиша текст, пълен с такива, но той наистина ще е изкуствен и няма да има никаква стойност. Идеята е децата да харесат литературата и да се приобщят към този вълшебен свят, който им предоставя възможност да откриват толкова много различни светове, култури, възгледи”, казва още редакторката.

Другата цел, която си поставят авторите на учебници при избора на изображения и схеми, е да имат приложимост.

“Министърът на образованието със заповеди одобрява проектите на учебници или на учебни комплекти, които са получили обща оценка

“Съответства на държавния образователен стандарт

за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала” и обща оценка “Приложим в практиката”, обяснява как формално стоят нещата Пенка Иванова, шеф на дирекция “Учебници и училищна документация” в МОН.

Мария Босева, дългогодишен редактор по история и цивилизации в издателска група “Просвета”:

Целта ни е децата да разберат какво е било да си цар, но и роб

Като научат как се е правила политика в Древния Рим, може да проумеят защо корупцията разяжда обществото ни днес

Работата по един учебник е дълъг процес, който започва с анализ на учебната програма и с подбор на автори, които работят в екип. Всеки е не само изявен учен - специалист в своя период, но притежава рядкото умение да представя научна информация синтезирано и на разбираем език. Сред авторите има учител методик, който преценява какво е подходящо и достъпно за децата.

Немалко

родители очакват учебникът да разказва историята като приказка,

така че, като прочете един простичък, интригуващ текст, детето без чужда помощ да може да го възпроизведе. Съвременното разбиране за учебника и преподаването на история в училище е много далече от тази представа. В днешните учебници у нас и по света авторският текст е кратък, синтезиран, но задължително обогатен с подбрани писмени исторически извори и изображения. Именно тези документи се четат и тълкуват в час, за да разберат децата, че историческият разказ се създава от хора и не съществува една-единствена “правилна” история. Човек може да си състави достоверна картина на миналото само ако се опитва да разбира източниците и мисли критически.

Затова учебникът на ХХI век се превръща в жив инструмент на познанието само в клас, с вещата помощ на учителя, и е само един от многото източници на информация. Ученикът разбира това, щом отвори своя електронен учебник в образователната платформа “е-просвета”

на компютъра или смартфона си

В него открива стотици допълнителни дигитални източници: филми, триизмерни реконструкции, звукозаписи и анимирани задачи, създадени от авторския и издателския екип с много специализиран труд и средства.

Основната цел на нашите усилия не е историята да стане “лесна”, а учебникът да помогне на децата да “влязат в обувките” на хората от отминалите времена. Да разберат какво е било да си цар и политик, но и дете, роб, войник, жена или пътешественик.

Да проумяват защо корупцията разяжда обществото ни днес, като научат как се е правила политика например в Древния Рим. Да съпреживеят страданията на тракийските бежанци в началото на ХХ в., за да съумеят да изпитат към бягащите от война век по-късно онова безценно чувство, което наричаме емпатия и което е дефицитно за съвременното ни общество.

Основната задача на нашите учебници е: като разбират миналото, децата да израстват като хора и активни граждани с отворени сетива към проблемите на съвременния свят. Тази задача е предпоставена в цялото им съдържание, но може да се осъществи само чрез отдадения труд на учителите.

Това е мащабна съвместна дейност на автори, редактори, рецензенти, коректори, художници, разработчици на дигитално съдържание, уебдизайнери, актьори, тонрежисьори...

ГЕОРГИ БАНОВ

Подходът с включването на спортисти и големи личности в учебниците отдавна се ползва на Запад. След олимпиадата в Монреал през 1976 г. двама родни олимпийски шампиони - Иванка Христова, която грабна титлата в тласкането на гюле, и Нораир Нурикян, който взе втория си златен медал в щангите, фигурираха в учебника по физика за 9-и клас. Разбира се, задачите бяха свързани с изчисление на силата, която българите са използвали, за да направят победния си опит на олимпийските игри. Незабравимият вратар на “Славия” и националния отбор Симеон Симеонов пък фигурираше в учебник по футбол на сър Боби Чарлтън.