Искане за обявяване на противоконституционност и невалидност на решенията на 51-вото Народно събрание от 16 януари за избор на премиер, структура и състав на правителството, внесоха в Конституционния съд депутатите от "Възраждане", "Величие" и МЕЧ.

(Пълния текст на искането виж тук).

Казусът според тях възниква след решението на КС, с което изборът на 16 народни представители беше обявен за невалиден. С част от тези гласове обаче са били решаващи при избора на Росен Желязков за премиер, както и за определяне на структурата и състава на правителството, се казва в искането на трите партии.

Делото е образувано и е разпределено на Десислава Атанасова - бивш депутат на ГЕРБ, която през януари 2024 г. се закле като конституционен съдия, избрана от парламента по времето на сглобката между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.

"Възраждане", "Величие" и МЕЧ искат освен невалидност на решенията за избор на действащото правителство, КС да тълкува и дали решенията на парламента, приети с решаващо участие на гласовете на депутати, чийто избор впоследствие е признат за незаконен от Конституционния съд, са валидни и пораждат правни последици.

Вносителите на искането поставят три въпроса. Те са:

- Считат ли се за валидни решенията на Народното събрание, приети с гласове на народни представители, чийто избор е признат за незаконен от Конституционния съд?

- Могат ли такива решения да породят правни последици, ако без тези гласове не е налице изискуемото по Конституцията мнозинство за избор на министър-председател, структура и състав на Министерски съвет?

- Следва ли решенията за избор на министър-председател, структура и състав Министерски съвет от 16.01.2025 г. да бъдат обявени за невалидни?

Освен това вносителите настояват и за обявяване на противоконституционност и невалидност на решенията на 51-вото Народно събрание от 16.01.2025 г. (гласувания №6, №7 и №8) за избор на министър-председател, структура и състав на Министерски съвет.

"Докато действието занапред на решенията на КС относно статута на народните представители гарантира стабилността на институциите и валидност на обикновените актове на парламента, върховенството на Конституцията изисква изключение за актовете, при които основният закон предвижда точно определено мнозинство, в случая 50% + 1 от регистрираните се гласуване депутати", се казва в искането.

Кабинетът "Желязков" беше избран със 125 гласа "за" и 114 "против", без "въздържали се". Три месеца по-късно КС обяви избора на 16 народни представители за незаконен, включително 8, които са подкрепили правителството.

Между обявените след това за незаконно избрани народни представители девет са излъчени от листите на ГЕРБ-СДС, ДПС-ДПС, ИТН и БСП, които са дали гласовете си за избора на Министерски съвет. Теменужка Петкова не е гласувала за състава, тъй като самата тя беше избрана за министър на финансите.

От „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ сочат, че от 125 подкрепили кабинета, 8 след това са обявени за незаконно избрани и те са Александър Ненков, Павлин Йотов и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС, Андрей Вълчев от БСП-ОЛ, Ешерф Ешерф от ДПС-ДПС и Александър Марков, Емил Трифонов и Иван Кючуков от ИТН.

По този начин се оказва, че нито на 16 януари 2025 г., нито след това е налице годно избрано правителство – министър-председател, структура и състав на МС, тъй като „за“ предложенията от № 6 до № 8 на 16.01.2025 г. са дали гласовете си едва 117 народни представители от общо гласувалите 239, при което останалият брой от „против“ предложенията се явява надделяващото число 122 гласове на народни представители от ПГ „ПП-ДБ“, ПГ „Възраждане“, ПГ „ДПС-НН“, ПГ „МЕЧ“ и от новоизбраните с Решение № 4158-НС от 13.03.2025 г. на ЦИК 10 народни представители от ПП „Величие“, пишат вносителите.

Трите формации атакуваха в КС и законовите разпоредби, въз основа на които като част от избора на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) по кандидатурите се произнася специална номинационна комисия. Те искат съдът да отмени и правилата, по които Народното събрание провежда избора (пълния текст на искането виж тук).

Членове на номинационната комисия бяха съдията от Наказателната колегия на Върховния касационен съд Калин Калпакчиев, членът на Висшия адвокатски съвет Нина Седефова, главният секретар на институцията на омбудсмана д-р Айсун Авджиев, зам.-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева и главният секретар на Министерството на правосъдието Венера Милова.

Те изслушаха и класираха четиримата кандидати за трите позиции на членове на КПК. Най-висока оценка получи Стоян Петков, който в момента е шеф на дирекция „Противодействие на корупцията“ в комисията. На следващо място беше класиран заместникът му Петър Коев, а на трето място – адвокат Мария Даскалова. И тримата са предложени за членове на КПК от управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП и ИТН. Най-ниска оценка получи адвокат Аделина Натина-Зиколова.

Парламентът все още не е гласувал кандидатурите.

В искането си до КС „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ посочват, че в процедурата за избор на членове на КПК личното и непосредствено участие на народните представители, включително чрез поставяне на въпроси, е сведено до нивото на зрител и на безгласен регистратор на определения от номинационната комисия резултат.

„Лишаването на народните представители от възможността да придобият непосредствено и лично впечатление, не само подменя основополагащия демократичен принцип на чл.1 от Конституцията, подменяйки волята на суверена с нещо друго, но лишава от възможността избраниците на същия този суверен да изградят собствено убеждение, което е убеждение е и на суверена, делегирал правомощията си на нас чрез вота си. Защото нито за министъра на правосъдието или за излъчения от ръководеното от него ведомство представител, нито за Сметната палата, нито пък за Върховния касационен съд, Конституцията предвижда, че представлява целия народ, така както е регламентирано за всеки народен представител“, заявяват вносителите.

Това дело е разпределено на съдия Галина Тонева.