Депутати, министри и магистрати ще подават на хартиен и електронен носител декларации за имущественото си състояние. Това заяви Тоньо Железчев, директор дирекция “Публичен регистър” в Сметната палата. Могат да се подават документи само в електронен вариант в случаите, когато имат електронен подпис. Днес директорът на НАП Мария Мургина и председателят на Сметната палата подписаха споразумение за сътрудничество по повод декларациите, които са задължени да подават лицата, заемащи висши държавни длъжности по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Железчев поясни, че в електронния вариант на декларациите няма да присъстват личните данни на лицата и всички декларации ще бъдат подложени на проверка за достоверност на съдържанието. За целта ще се прави съпоставка с около 10 съществуващи регистъра, които съдържат информация за имуществото и доходите на висши държавници. В случай на несъответствие лицето, подало грешни или непълни данни, ще подлежи на проверка и от НАП. Ако НАП установи нарушение, на лицето ще бъдат наложени административни наказания в зависимост от законите, които е нарушило, както и ще му бъде начислен данък върху доходите или имуществото, които не са декларирани.

Според Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, санкцията за неподаване на такава декларация е от 1000 до 1500 лева. Около 7000 души са задължени да подават такава декларация, поясни Тоньо Железчев. Окончателният списък на задължените лица по закона ще бъде готов до края на януари 2007 г. От Сметната палата са категорични, че ще бъдат проверени всички декларации. Той допълни, че според последните поправки в закона освен магистратите, министрите и депутатите такива декларации ще подават ръководните и контролни органи на около 21 партии, които получават държавни субсидии. Задължени по този закон ще бъдат и областните административни съдилища.

Валери Димитров заяви, че не могат да бъдат проверявани данни, които са банкова тайна или са свързани със Закона за публично предлагане на ценни книжа. Затова е необходима законодателна промяна, каза Димитров. Преобладаващата част от лицата, които са задължени да подават такава декларация, работят в съдебната система, каза Валери Димитров. След 30 април в едномесечен срок подалите декларацията ще имат възможност да я коригират, ако са открити несъответствия или неточности в данните. Ежегодно до 1 март Сметната палата ще предоставя на Националната агенция за приходите (НАП) актуализиран списък с лицата, които са длъжни да подават декларации пред Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Агенцията за приходите, от своя страна, ще предоставя информация за доходите, декларирани пред НАП от предходната година на лицата от този списък, е записано в споразумението, подписано днес. Проверката за съответствието между декларираните данни пред Сметната палата и агенцията ще се осъществява от служителите на Сметната палата, а на НАП ще се предоставят за ревизии тези случаи, при които има разминаване между декларирани пред двете институции доходи и имущество над 10 000 лв. Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, като сътрудничеството във връзка с ревизиите на установените от Сметната палата несъответствия ще започне да се осъществява след 1 януари 2007 г. Според споразумението двете институции ще осъществяват сътрудничество и взаимодействие още като обменят информация за ефективността на нормативната база и нейното прилагане и за констатираните нарушения на законите, свързани със събиране на публичните вземания. /БГНЕС