За първи път български премиер говори в новия формат на Европарламента "Това е Европа"

Един ден, когато днес ще стане вчера, а утре ще бъде днес, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат само една срамна страница от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава мечтата на Шарл де Гол ще се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде."

Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков, който участва в пленарен дебат в Европейския парламент в Страсбург. Диспутът е част от поредицата "Това е Европа", който ЕП организира с държавни и правителствени ръководители от ЕС. Това е новият дискусионен формат на Европейския парламент. За последно пред ЕП говори като министър-председател Бойко Борисов през 2018 г.

Ето и цялата реч на министър-председателя пред ЕП: 

"Уважаеми членове на ЕП, моята родина е една от най-старите държави в Европа. Запазила името България от 681 година до наши дни. В своята хилядолетна история, тя е била присъединявана насилствено за 167 години към Византия и за близо 5 века към Османската империя.

Но държавата ни успява да възкръсне. Благодарение на дейците на българското възраждане - Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Христо Ботев и много други. Един от тях - Васил Левски, е духовният вдъхновител на независима и европейска България.

Още през 1872 година той прокламира, че България трябва да бъде демократична република, в която всички народности ще бъдат равноправни във всяко отношение. В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация. Част от тях успешни - от страна на Руската империя и на Съветския съюз.

За съжаление, тези великоруски апетити продължават и до днес, а страната ни е обект на целенасочени хибридни атаки. Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата обвързаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културни връзки между народите ни, за да разделят обществото ни на русофили и евроатлантици.

Затова пълноправното членство на България към Европейския съюз и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния път на родината ни. Трябва да завършим европейската си интеграция с присъединяването към Шенген и Еврозоната.

Въпреки изпълнения с предизвикателства исторически път на страната ни България винаги е била неразделна част не само от военните постижения на Европа (нека да напомня спирането на инвазията на Арабския халифат пред Константинопол от Хан Тервел през 718 г.), но и от европейската култура и просвещение - вероятно най-яркият пример е кирилицата, създадена от св. Климент Охридски в края на IX в. на базата на глаголицата на св. св. Кирил и Методий.

Стремежът ни е съвременна България също да даде своя достоен и съществен принос в развитието на ЕС. Разбираемо е, че в повечето от последно-присъединилите се страни, особено в по-бедните, битува нагласата ЕС да се приема основно като източник на щедри фондове, помощи и място за по-добре платена работа.

Убедени сме, че този стереотип на мислене трябва да бъде разбит, затова позволете ми да перифразирам известната мисъл на президента Джон Ф. Кенеди: "Не питайте какво може да направи ЕС за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за ЕС", допълни Денков.

"На този ден преди 105 години, броени дни след примирието, което слага край на Първата Световна война, френските войски навлизат в Страсбург. Страсбург е град с богата и бурна история. Страсбург е град на пътищата. В миналото да се намираш на кръстопът, често е било проклятие, а не предимство. В миналото тези пътища са разделяли хората, а днес - те ги свързват. В миналото Страсбург често е бил ябълката на раздора, днес е белият гълъб на мира и символът е тук", заяви още той.

"За съжаление, ЕС не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му вече близо две години бушува опустошителна война, в която руските агресори се опитват да сломят порива на украинския народ да живее в независима, свободна и демократична страна. Не по-малко кръвопролитен е и подновеният въоръжен сблъсък в Близкия изток, предизвикан от бруталната терористична атака на Хамас срещу цивилни граждани, жени и деца и широкомащабният военен отговор на Израел, при който вече загинаха хиляди палестинци, включително много жени и деца", посочи премиерът Николай Денков в Страсбург.

"Перспективите за разширяване на конфликта и превръщането му в регионален не са за подценяване, особено като се има предвид нестабилната ситуация в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, както и режимите на аятоласите в Иран и на талибаните в Афганистан.

Тревожно е и положението в Далечния изток, където Северна Корея продължава да предизвиква световната общност с ядрената си програма за военни цели и редовното изстрелване на ракети, способни до носят ядрени бойни глави. Голям риск крие и непрекъснато растящото напрежение между Китай и Тайван", подчерта още той.

"ЕС не може да си затваря очите пред тези геополитически предизвикателства. За да се справи с тях Европа трябва да бъде силна, а за да бъде силна, трябва да бъде обединена. Двете основни идеологически и политически течения в ЕС, консерватизмът и либерализмът, могат и трябва да се развиват не в остро противопоставяне, а във взаимно разбиране и сътрудничество.

Границите на нашите държави, историята и традициите на нашите народи, християнството и семейството са консервативни ценности, от които съвременният свят продължава да има нужда", каза Денков.

"Границите на Европа, които станаха толкова видими през последните години заради кризата с мигрантите и войната в Украйна, са естествено обобщение на тази консервативна ценност. Но светът се променя и става все по-глобален, либералните идеи си пробиват път не само в икономиката, но и в политиката, културата и международното сътрудничество.

Правата на жените, на малцинствата, на различните, на имигрантите вече са неразделна част от либералната демокрация.

Трябва да отсеем крайностите и да се обединим около най-добрите консервативни и либерални ценности в името на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта.

Само така ще си върнем доверието на гражданите и ще продължим напред. Обединена и силна Европа трябва да играе по-активна роля в международните отношения, като влиятелен и силен посредник и гарант на мира.

Едновременно с това ЕС трябва да укрепва връзките със стратегическите си съюзници от НАТО и да засилва отбранителните си възможности в сътрудничеството между страните вътре в съюза, включително да обмисли внимателно идеята за създаване на единна европейска армия", уточни премиерът.

"Непосредствено следствие от войните и нестабилната глобална среда е и увеличаващата се имигрантска вълна. Поради голямата привлекателност като място за работа и живот, огромното мнозинство от търсещите сигурно убежище се насочва към Европа.

Но ЕС не е в състояние да приеме неограничен брой имигранти, без това да застраши нормалното функциониране на институциите му. Още повече, че интеграцията на голяма част от вече приетите имигранти върви бавно и незадоволително, за което свидетелстват редица инциденти, нападения и атентати, извършени от радикализирани елементи, голяма част от които родени, израснали и получили образованието си в страни от ЕС.

Нуждаем се от нова стратегия, която да разграничава ясно бежанците от войните от икономическите имигранти. ЕС трябва да направи всичко възможно за улесняване приема на бежанците и да предприеме всички необходими мерки за спиране и обезкуражаване на икономическите мигранти. Освен това, трябва да се намери необходимият баланс между солидарността и реалните възможности, както на отделните страни, така и на Европейския съюз като цяло.

Надяваме се, че всички тези въпроси и предизвикателства ще бъдат взети предвид в Новия пакт за миграцията и убежището. В тази връзка бих искал да напомня, че България е изпълнила всички изисквания за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отлагане е неприемливо и демотивиращо за нашата страна.

Разбираме, че в момента самото функциониране на Шенгенското споразумение е изправено пред сериозни проблеми и много страни възобновяват проверките по границите си, но не смятаме, че това може да бъде аргумент за неприемането на България и Румъния.

С нашите две държави в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре защитени, а Европа ще е по-силна", посочи Денков.

В края на своята реч българският премиер припомни една трогателна история за войната, помощта и солидарността.

На 5 март 2022 г., броени дни след нахлуването на руските войски в Украйна, в официалната ФБ страница на словашката гранична полиция е публикувано следното съобщение:

"Едно едва 11-годишно момче от Запорожието премина пеша граничния пункт от Украйна в Словакия. С една найлонова торбичка, паспорт, завързан на врата и телефонен номер, написан на ръката. То дойде съвсем само, защото майка му трябвало да остане в Украйна."

"Казвам се Хасан, на 11 години. Имам две сестри и трима братя," представя се детето на изумените граничари. Четири дни продължава пътуването от дома му до словашката граница, след като майка му го изпраща до жп гарата.

"Нашето семейство има известен опит. Ние избягахме от армията на Путин, когато живеехме в Сирия. Тогава бях на 12. Баща ни беше убит и трябваше да се преместим в Украйна при семейството на майка ми. И така, минаха осем години и отново Русия, отново армията на Путин", разказва по-големият брат Закария, студент в Словакия, чийто телефон е написан на ръката на Хасан.

"Искам да благодаря на всички словашки граничари и доброволци. Не мога да оставя майка си сама, тя е неподвижна, затова заведох сина си на гарата и го качих на влака. Моля, спасете нашите украински деца и им дайте безопасност", допълва майката на момчето, Юлия Владимировна.

"Сълзи в очите ни... Това е най-великият герой от предишната нощ", завършва публикацията на словашката гранична полиция.

Детето е пропътувало 1200 км, първоначално с влак, а накрая - пеша. Съвсем самичко, денем и нощем в суровата украинска зима, гладно, премръзнало, уплашено и преследвано от воя на сирените и грохота на снарядите.

В очите на граничните полицаи може и да е имало сълзи, но в очите на детето не. Както се вижда от публикуваните снимки, малкият герой дори опитва да се усмихне.

"Започнах словото си със символиката на днешната и утрешната дата. Позволете ми да завърша с още две знакови събития, случили се на тези дати. На този ден преди 133 години е роден героят на Френската съпротива срещу нацистката окупация, първият премиер на свободна следвоенна Франция, първият президент на Петата република, генерал Шарл де Гол.

А на 23 ноември 1959 г. президентът де Гол произнася своята знаменита реч "От Атлантика до Урал", в която изразява увереността си, че един ден цяла Европа от Атлантическия океан до планинската верига на Урал ще бъде единна.

Тогава, преди 64 години, в разгара на Студената война, когато Желязната завеса разделя Европа "от Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море", това твърдение е звучало абсурдно. Още по-абсурдно звучи то днес в разгара на горещата война в Украйна, когато всеки ден загиват стотици европейски мъже, жени и деца.

Но един ден, когато днес ще стане вчера, а утре ще бъде днес, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат само една срамна страница от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава мечтата на Шарл де Гол ще се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде", заключи речта си Денков.

Преди да се включи в дебата Денков направи изявление пред медиите заедно с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола.

"Искам да препотвърдя категоричния ангажимент, който нашето правителство е поело, за да изпълни необходимите условия, за да бъде страната ни напълно интегрирана в европейските структури. Искам и да Ви благодаря за подкрепата относно приемането ни в Шенген и Еврозоната.

Нуждаем се от тази подкрепа и ще продължаваме да работим усилено, защото това е важно както за България, за да може да бъде една напълно развита и модерна държава с високи технологии, върховенство на закона и всички онези фини настройки, които правят една страна успешна.

Също така бихме искали да можем да бъдем полезни и за развитието на Европа и ЕС. Пълната ни интеграция не означава, че искаме само да получаваме нещо от Европа, напротив - имаме желанието да бъдем възможно най-полезни на развитието на нашия Съюз", отбеляза Николай Денков, министър-председател.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола коментира войната в Близкия Изток и временното прекратяване на бойните действия.

"Искам да използвам възможността да приветствам сделката за хуманитарна пауза в Газа и освобождаването на заложниците, които бяха отвлечени от Хамас. Това дава надежда на техните семейства и е глътка въздух за палестинците и Газа.

Това е моментът, в който да бъдат удвоени усилията за връщане на заложниците у дома, да се увеличи и хуманитарната помощ. Да се използва тозi лъч надежда, за да се намери дълг росно политическо решение за мир."