Ако проектоправителството е без подкрепа, няма смисъл да го вкарваме в Народното събрание, но ще опитаме, заяви академикът

"Опитваме се да направим правителство, което може да се обедини само около някои общи цели и задачи, които да бъдат полезни. това бе началото на разгорова днес. От друга страна даваме и знак как би трябвало да се подходи. Общ разговор на масата, на който да се види има ли какво да ни обедини. Всъщност с изключение на "Възраждане" и на някои елементи от БСП има доста голямо съвпадение в приоритетите. И поискахме да се промени подходът, с който стартират разговорите. Стартирахме ги конструктивно, надяваме се да продължим по този начин".

Това каза номинираният за кандидат за премиер от "Продължаваме промяната", акад. Николай Денков в предаването "Панорама" по БНТ.

"За да може да се управлява, трябва да има някакво взаимно доверие. това, което липсваше по отношение на кабинета "Габровски", беше липсата на доверие  - кой действително ще взима решенията. Той бе анонсиран като експертен кабинет, оказа се, че не е точно така, съответно и подкрепата не беше достатъчна. Ние също стартираме с дефицит на доверие и този нов формат до голяма степен повтаря това, което направихме успешно миналата година - да сглобим кабинет при трудни обстоятелства. Този различен подход е единственият, при който може да се изгради доверие", допълни той.

"Не вярвам във формулата на неутрален експертен кабинет. Такова нещо много рядко се среща. В най-новата ни история го е имало два пъти и е завършвал доста зле. Всеки кабинет трябва да има своята политическа подкрепа. Няма кой да носи по-добре тази подкрепа от лидерите на партиите. какъв точно ще бъде кабинетът има смисъл да обсъждаме, след като видим има ли готовност да бъде подкрепен, от кого, какви са политиките и оттам - кои хора могат да ги реализират", каза още Денков.

"Целта на сглобяването на един кабинет е да мине през парламента и да може да си свърши работата, но каква е работата, която може да обедини политическите партии, предстои да обсъждаме. Ако няма подкрепа и се види, че няма шанс, какъв е смисълът да го вкарваме за обсъждане? Най-добросъвестно обаче ще се опитаме да изградим някаква степен на доверие, която да ни даде шанс да минем през Народното събрание"., заяви академикът.

"Тезата, че аз съм бил експерт на ГЕРБ всъщност няма особено значение. През 2016 г. си подадох оставката, 4 месеца след Христо Иванов по подобни причини - нямаше как да се съглася с това, което се случваше. Истинските ми партийни ангажименти в момента са с "Продължаваме промяната". Аз съм от съучредителите на партията, член съм на Изпълнителния й съвет", допълни Денков.

"Експерти трябва да има, но трябва и политическо разбирателство. Комбинация от експертиза и политическа подкрепа", обясни той.

"Жаждата за корупция трови и пречи на развитието на България. Една от причините да вляза в политиката, е да се опитаме да изкореним това зло, защото виждаме, че другите държави около нас се развиват много по-бързо", изрази своята убеденост той.

"Моята задача е да помогна за навлизането на науката и научния подход при вземането на решения в България, което е голям дефицит", сподели Денков.

"Учените са тези, които създават новото знание, това е тяхното призвание, но как ще бъде използвано тяхното знание, решават политиците. Могат да използват ядрения синтез за термоядрена бомба, но могат да го използват и за нови енергийни източници. Така че, науката и политиката трябва да вървят заедно.

Във формата на закачка, е имало политици, които също са водили техните племена, и това са шаманите. Шаманите са тези, които вземат политически решения, но без да имат научния инструментариум", каза Николай Денков.

Участващият също в предаването зам.-председател на ГЕРБ Томислав Дончев се включи в дебата: "Шаманите черпят политическа лигитимност от отвъдното, все пак ние сме в друга система и волята на хората през избори генерира нашата легитимност. С проф. Денков сме работили добре, не го нападам."