Догодина данък лихва ще падне от 10 на 8%, съобщи Корнелия Нинова, шеф на социалната комисия в парламента.

Идеята е всяка година данъкът да се намалява с по 2%, като в края на мандата на правителството бъде сведен до нула, добави Нинова. Тя е член на работната група по подготовката на бюджет 2014.

От началото на тази година доходите от лихви по депозитите на гражданите се облагат с 10%. Данъкът бе наложен от ГЕРБ, като според бившия финансов министър Симеон Дянков това било доход като всеки друг. Левицата не подкрепи данък лихва и обеща, че ако спечели властта, ще го махне.

През септември обаче премиерът Пламен Орешарски се обяви за неговото запазване.
Не можем напълно да се откажем от данъка върху лихвите, защото сега бюджетът не може да се лиши от приход в размер на 90 млн. лв., поясни Нинова. По думите предложението ще бъде внесено между първото и второто четене на Закона за доходите на физическите лица.

Над 1 млрд. лева повече са планираните приходи в бюджета за 2014-а, което е напълно осъществимо чрез борба с контрабандата, обяви още шефката на социалната комисия.
Според Нинова парламентът ще приеме и мярка, с която се насърчава създаването на нови работни места в страната. Идеята е фирми, които отварят по 30 работни места в общини с 25% безработица, да се освобождават 100% от корпоративен данък.
Не се предвижда намаляване на субсидиите за партиите, заяви Нинова в отговор на репортерски въпрос.

500-600 млн. лв. от държавния бюджет ще бъдат разпределени на пазарен принцип, обяви депутатът от БСП Румен Гечев. По думите му това се прави за първи път във фискалната история на България. Министерства и региони ще се състезават за проекти, които биха довели до увеличение на инвестициите и до стимулиране на икономическия растеж в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, поясни Гечев.

Новите искания към бюджета на депутатите от левицата затрудняват изготвянето на макрорамката на бюджета, научи в. “24 часа” от източници в правителството. Предварителните очаквания бяха окончателната макрорамка да бъде обявена от финансовия министър Петър Чобанов вчера. Причината е, че те засягат както приходната, така и разходната страна на бюджета и се налага преизчисляване на параметрите.

БВП на страната през 2014 г. трябва да е в размер 81,528 млрд. лв. или с около 2,6 млрд. лв. повече от очаквания през тази година, научи в. “24 часа”. Това означава ръст на икономиката около 1,8%.

Инфлацията би трябвало да е в размер на 1,8%, а не предвижданите до този момент 1,5%.

Увеличеният БВП и подобрената работа на приходните агенции би трябвало да увеличат приходите в хазната с около 1 млрд. лв. през следващата година спрямо 2013 г.

Парите за болници 2 пъти по-малко от нужните
Два пъти по-малко средства, отколкото са нужни за болнично лечение на българите през 2014 г., са предвидени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
При нужда от 988,1 млн. лв. за следващата година здравната каса осигурява само 439 млн. лв.

13,4 млн. лв. пък ще струва доплащането на потребителската такса за преглед при лекар на пенсионерите. Плановете на управяващите са възрастните да плащат 1 лв., а разликата до 3,40 лв. да бъде поета от касата.

176 млн. лв. са предвидени в бюджета на НЗОК за плащане на първична извънболнична помощ и 181 млн. лв. за прегледи при специалисти. Тези суми са разчетени на база на потреблението на услугите през 2013 г.

Всички останали медицински дейности, които покрива НЗОК, обаче ще са недофинансирани, показва проектобюджетът. Причината е в ниския дял на българите, които плащат здравните си вноски. За догодина техният размер остава 8% от дохода.
Въпреки недостига на средства за лечение касата е предвидила, че ще формира излишък от 104,8 млн. лв.

От следващата година здравната каса вече няма да плаща за инвитро процедури. В бюджета са предвидени само 1 млн. лв. за доплащане на процедури, извършени през 2013 г. Останалите разходи ще се покриват от фонд на здравното министерство.

Само 4,50 лв. ще получат най-бедните пенсионери
Eдва 4,50 лв. ще е увеличението за най-ниските пенсии от 1 юли. Вместо досегашните 150 лв. хората с ниска пенсия ще вземат вече 154,50 лв. на месец. С по-малко, едва 3,30 лв., пък ще бъде вдигната социалната пенсия за старост, която получават хората без необходимия осигурителен стаж. Вместо сегашните 110 лв. тя ще стане 113,30 лв.
Това е записано в проектобюджета на държавното обществено осигуряване.

С 13 лв. пък ще бъде увеличен размерът на средните пенсии и догодина ще е 307,64 лв., а максималната ще стане 840 лв. вместо досегашните 770 лв.

Увеличението на пенсиите ще стане през юли по златното швейцарско правило и ще е 3%, пише в проектобюджета, който е изготвен от Националния осигурителен институт. Увеличението от юли ще важи само за пенсии, отпуснати до 31 декември 2013 г.
Таванът на пенсиите няма да бъде премахнат до 1 януари 2019 г., става ясно още от предложените промени в Кодекса за социално осигуряване.

През това време максималната пенсия ще е ограничена в размер на 35% от максималния осигурителен доход. Така за догодина най-големите пенсии ще са 840 лв., а максималният осигурителен доход ще е 2400 лв.

Бюджетът на осигурителната система е разчетен при среден осигурителен доход за следващата година от 677,57 лв. и 2 195 000 пенсионери. Допълнителни 22,7 млн. лв. ще влязат в системата от увеличението на минималните осигурителни прагове със средно 3%.

Замразяват се възрастта и стажът за пенсиониране на нивата от 2013 г.
340 лв. на месец ще е обезщетението за майчинство през следващата година вместо досегашните 310 лв., предвижда още проектобюджетът на ДОО. Няма промени в изплащането на болничните и обезщетенията за безработица. /24chasa.bg