Не си правете илюзията, че ако отидете на море в Гърция или Турция не върлуват летни вируси. Това заяви за БГНЕС главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

"Летните вируси не са характерни само за България, а за всички страни, особено в южната част на Европа. Впечатлението за някакво струпване на вируси по морето не е съвсем точно. То се налага на базата на това, че там са концентрирани голям брой хора, иначе тези заболявания ги има и във вътрешността на България", категоричен бе д-р Кунчев. Според него, обаче, ако се спазват правилата за лична хигиена, ползва се минерална вода и се подбират източниците на хранене, няма причина за безпокойство за почивката ни по Черноморието.

Специалистът поясни, че в момента се наблюдава обичайното сезонно увеличаване на заболеваемостта от летни вируси. Има известен ръст в сравнение с миналата година, но той не е съществен. От началото на година досега са регистрирани близо 11 000 случая на болни от вируси, което е сравнимо с бройката през други години.

По-интересен, според д-р Кунчев, е съставът на заболяванията, които формират тази голяма заболяемост, като най-разпространени са вирусните инфекции, предизвикани от една голяма ентеровирусна група, в която има много голям брой най-различни видове вируси, които обаче поради начина си на предаване и процес на заболяването, което предизвикват, са сходни един с друг. Голямата част от тях се предават преди всичко по фекално-орален път, което значи, че водещият механизъм е храна, вода, ръце или замърсени съдове. Трябва да погълнем определено количество вируси, за да предизвикаме заболяване и да се разболеем, посочи д-р Кунчев. Това е така, тъй като с няколко десетки или стотин вируса няма как да се разболеем, защото човешкият организъм е устроен така, че с определена доза имунитет се справя и заболяване не възниква.

"Почти всяка година, обаче се сблъскваме с факта, че през лятото, когато температурите са най-високи и е най-подходящият период за разпространение на вирусите и те се срещат много на често", допълни той.

"Това не са грипни заболявания, тъй като предаването не е по въздушно-капков път и не може с едно кихане или кашляне да заразим ефективно голям брой хора. Водещото е да спазваме лична хигиена, измиване на ръцете, винаги след посещаване на тоалетна и преди ядене, особено, ако сме навън. Важно е и обществената хигиена, защото ако консумирате замърсена вода или храна, където и да е в обществен обект, пак може да се получи заразяване", изтъкна д-р Ангел Кунчев.

При тези вируси практиката показва, че когато се зарази един човек в рамките на 10 дни част от хората около него също го прихващат. Заболеваемостта е висока, но пък протича много леко. В огромната част от случаите е с по-скоро компонент напомнящ на летен грип, а не толкова със стомашно-чревни разстройства.

"Хората страдат от дразнене, хрема, кашлица, повишена температура и отпадналост, които отшумяват до 2-3 дни. Затова и много от болните не търсят лекарска помощ. Съветът ми обаче, е когато се отнася до деца до 5-6 години или хора с хронични заболявания, да бъдем по-внимателни. Хората с добро здравословно състояние обикновено го изкарват "на крак"", каза главният държавен здравен инспектор. Той поясни, че ако има по-тежки прояви на повръщане или домашно-чревно разстройство, обикновено трябва да се приема някакъв медикамент, който да подпомогне организма. /БГНЕС