Читалните в Националната библиотека са пълни, има бум на посетителите, казва пред БТА директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.

По думите й НБКМ е различна библиотека, защото профилът на читателите е свързан преди всичко със задоволяване на научни изследователски потребности, преобладават като читатели студенти, преподаватели, изследователи, научни работници. Затова не може да се определи коя е най-четената книга в националната библиотека.

От януари до април тази година, на място са дошли 32 000 читатели. Миналата година, през същия период, те са 21 000. Това дава основание да твърдим, че библиотеките са необходими и стават все по-необходими на своите потребители, коментира доц. Александрова.

Виртуалните посещения в библиотеката също бележат ръст. През 2022 година те са 53 хиляди, като до май са били 23 хиляди, а до май тази година са 36 273. Според директорът на НБКМ завишеният интерес се дължи на фактори като безплатните читателски карти, които библиотеката предлага от три години, както и на изключително добрата организация по отношение на възможностите за пребиваване в библиотеката.

„Много често в библиотеката идват наши читатели, които просто искат да работят тук, защото средата е предразполагаща. Разбира се, няма как да не посоча и фактора фонд. Библиотеката разполага с 8,5 млн.  документи, които се стремим да разкриваме и да популяризираме по много и различни начини", казва директорът на библиотеката.

„Огромно удоволствие е да се видят пълни читални с преобладаващо млади хора, което е доста оптимистично в контекста на всички твърдения, че библиотеките нямат бъдеще, че те са умиращи институции“, допълва тя.

Книгохранилищата на националната библиотека пазят някои от най-ценните документи, ръкописи и книги в историята на писменото ни изкуство. Някои поединично, други – под формата на ценни колекции.

„Когато се създаде една колекция, каквато е например „Ориенталските сбирки“ или колекцията от старопечатни издания, или колекцията от славянски ръкописи, сама по себе си тя става едно цяло, което е с уникално съдържание и стойност. И точно по тази причина е изключително трудно да се открои нещо. Но естествено мога да спомена Ениниски апостол, който по последни датировки е от втората половина на X век, Добрейшовото евангелие и Котленския препис на „История славянобългарска“, „Рибния буквар“ на Петър Берон от 1824. Също ориенталските ни сбирки, като самата колекция се определя като трета по големина в света - като обем, като съдържание. Това са уникални документи“, разказва директорът на НБКМ.

Освен да съхранява това богатство, екипът на библиотеката има и още една мисия – да го популяризира. „В по-голямата си част, особено когато говорим за ръкописи, е ясно, че те са единствени. А ние носим отговорност не само да ги опазим, но и като говорим за тях и да ги популяризираме. Затова много активно работим в последните години по издаване на фототипни издания, с които да напомним за малко позабравени автори или за издания, които са в категорията „Безценни, ценни, редки“, но които няма как да бъдат видени по друг начин, освен чрез някои от съвременните форми“, разказва доц. Александрова.

Досега от националната библиотека са направили фототипни издания на разкази за деца на Ангел Каралийчев с илюстрации на Илия Бешков, на Аджарското четириевангелие от 1652 г., както и на празничния миней на Божидар Букович - „Подгоричанин“, което е от 1538 година.

Библиотеката е правила електронни издания на тефтерчетата на Левски, Ботев и Раковски, защото те се съхраняват в трезора на Българската национална банка (БНБ). Дигитализирали са и илюстрираното издание на „Под игото“ от Иван Вазов.

От 2016 година библиотеката разполага с камера „Аноксия”, в която изданията престояват четири седмици. През това време всички живи микроорганизми, които пребивават в документите, се унищожават. Същността на този метод се състои в изтеглянето на кислорода и насищането на камерата с азот. След това се извършва обезпрашаване на книгите.

Екипът ежедневно наблюдава в какво състояние са колекциите, кога е необходима намеса. „Най-ценните ни ръкописи са в специални хранилища, където се поддържа и се регулира температура, влажност, светлина и и се осигурява постоянна среда за пребиваване и поддържане на добро състояние на тези документи“, обяснява доц. Александрова.

В стремежа за опазване на книгите за по-дълго време НБКМ се отказва от традиционните методи, в които се използват канцерогенни препарати, опасни за здравето на хората, а също така оставят следи по книгите.

„Изцяло се ангажирахме с екологични методи, които прилагаме, като например спиртни разтвори с чаено масло, които имат доказано много силно антибактериално действие и по този начин обработваме и самите помещения и стелажите, и съответно и книгите“, разказва доц. Александрова.

Дигитализацията е един от най-удачните методи за съхраняване и разпространяване на библиотечни екземпляри. „Това е най сигурният начин, когато се ползват електронните документи и дигитализираните издания, да се предпазят оригиналите“, казва още тя.

В националната библиотека ежегодно се получават много дарения, както от частни лица, така и от институции. „През изминалата година са постъпили дарения от 23 институции, от 42 частни лица. Общата стойност е около 53 хиляди лева. Това, което мен ме впечатли, е дарението, което получихме от наследниците на професор Александър Чирков. Това са около 200 ценни издания, предимно научна литература, дарения от личната библиотека на професор Иван-Асен Златаров“, разказва доц. Александрова.

Дарение НБКМ получава и от бившия директор на библиотеката Вера Ганчева, която в завещанието си е посочила националната библиотека. Става въпрос за 268 заглавия.