Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в хранителната промишленост

Средните цени на стоките и услугите в България достигат 60% от средноевропейските равнища, но темпът на ценова конвергенция се забавя през 2023 г. Повод за притеснение остават обаче някои групи храни - най-видимо маслата, млечните продукти и яйцата, чиито цени се задържат трайно значително над средноевропейските. Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на Евростат за ценовите нива в ЕС-27, които вече отразяват последствията от почти целия епизод на висока инфлация в европейските страни.

Сравнението е между средногодишните цени в отделните държави и имагинерно средноевропейското ценово равнище. Важно е да отбележим, че този индекс не илюстрира ръст или спад на цените през годината (тази промяна се измерва от индекса на потребителски цени), а статичното - отстоянието на страните членки от средната стойност в за цялата година. Сравнението между последните пет години, представено в графиките по-долу пък описва влиянието на различната ценова динамика в периода отпреди началото на пандемията.

Средноевропейското ценово равнище е много близко до това Италия (99), а повечето западноевропейски страни с изключение на Португалия и Испания се нареждат над него. Обратно, с най-ниски средни цени са България и Румъния (по 60), което означава, че двете страни са с почти наполовина по-ниски от средното равнище за целия ЕС цени.

През 2023 г. ценовата динамика е чувствително по-спокойна в сравнение с година по-рано, като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в средноевропейските страни - Унгария (8,1 пункта за година), Полша (5,3 пункта), Чехия (5 пункта). На този фон България има относително бавна за региона конвергенция - с 1,2 пункта сближаване спрямо 2022 г. Голямата разлика обяснява и наглед изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария.

В годините след ковид-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. - 60%. Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.

От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнище, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните - 88%. Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около ½ от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. През 2023 г. най-бързата ценова конвергенция е при комуникациите (4 пункта), а единствено транспортът и алкохолът е отдалечават от средноевроепйските нива. Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 г., когато при храните има сближаване от цели 7 пункта.

Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото и хляба средната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата - 73%, то има две групи стоки при които цените в България през 2022 г. остават много над средните. Това са маслата и мазнините - 117%, както и млякото, сиренето и яйцата - 127%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид пандемията те вече са над средните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 г. И докато при маслата и мазнините през 2023 г. се наблюдава известна нормализация и съответно спад на ценовия индекс с цели 17 пункта към средноевропейското ниво (макар да остава над него), при млякото, млечните продукти и яйцата отклонението от средното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта. Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.

През 2023 г. ценовите процеси в България са далеч по-малко бурни в сравнение с предишната, и това е отразено и в значително по-бавната конвергенция спрямо средноевропейските равнища. Остават обаче отворени много въпроси около някои групи стоки (и особено - някои храни), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските и трайно остават над тях. 

*Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в "Икономедия" с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете "Инфограф" и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.

Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>