Българската стопанска камара подкрепя усилията на Министерството на образованието за реформа във висшето образование, която да доведе до увеличаване на качеството и престижа на предлаганото обучение, да отразява и измерва по обективен начин връзката с потребностите на пазара на труда и социално-икономическото развитие на страната. Това се посочва в официално становище на БСК.

По повод проекта на Национална карта на висшето образование от Камарата посочват, че той трябва да допринесе за осигуряване на устойчивост в провежданите политики за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар.

Те отчитат, че данните от анализа на информацията в Картата съответстват на изводите и препоръките на БСК.

Според Камарата трябва да се обърне особено внимание за преодоляването на следните дисбаланси:

• двойно завишения капацитет на акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация висши училища, несъответстващ на броя на действащите студенти и недостатъчно съобразен с търсенето на образователни услуги по ПН и СРП;
• нарастващата тенденция на незапълнени места за обучение на студенти държавна поръчка по приоритетни професионални направления;
• диспропорции в съотношението между броя на студентите и броя на висшите училища в професионални направления;
• диспропорции в съотношението между броя на преподавателите по трудов договор и броя на студентите по професионални направления, което се отразява на натовареността, качеството на преподаване и създава риск от недостатъчно финансиране на част от професионалните направления;
• регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование, включително по отношение на разпределението на висшите училища, професионалните направления и студентите, както и по отношение на реализацията на завършилите;
• отрицателно влияние на демографските тенденции върху броя на потенциалните студенти и липса на адекватни на потребностите на по-възрастните поколения форми на обучение;
• различията и проблемите в професионалната реализация на завършилите, особено по показателите: "Принос към осигурителната система" и "Приложение на придобито висше образование и реализация по призвание".

Според БСК посочените в анализа "Насоки на националните политики за развитие на профилната и териториална структура на висшето образование по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда" се нуждаят от по-задълбочено осмисляне и прецизиране. От Камарата пояснават, че така представени, насоките няма да допринесат за устойчивото преодоляване на посочените проблеми във висшето образование и в съответствието й с потребностите на пазара на труда.

Всички целенасочени действия в тази връзка трябва да са напълно финансово осигурени и не сме напълно съгласни с изказаното становище в Докладната записка, че "прилагането на проекта на решение няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет и ще се осигури в рамките на разчетените средства по бюджета на Министерството на образованието и науката в Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.", заявяват от БСК.

Те отбелязват, че насоките отразяват настоящото състояние, но не и бъдещите тенденции, свързани с технологичните промени, дигитализацията, регионалната демография и перспективите за социално-икономическото развитие на регионите. Според тях е необходимо създаването на системи за проучване и разработване на планове и прогнози за социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда на национално, секторно и/или на регионално ниво, както и по отношение на нуждите и възможностите на районите.

За БСК не става ясно с какви мерки ще се преодолеят регионалните дисбаланси в териториалната структура на висшето образование.

В позицията се посочва, че индикаторите в предложената Методика са правилно определени, но трябва да се помисли повече върху техния брой, същностен обхват, тежест и съотношение в определените брой точки. Според БСК посочените индикатори са свързани основно със статистическо отразяване на ситуацията в момента, но липсват индикатори за бъдещите потребности. Не са включени индикатори, измерващи степента на удовлетвореност на завършилите студенти и на работодателите.

От Камарата отбелязват, че част от индикаторите оставят определени въпроси без отговор -как интересът на студентите се съотнася спрямо нуждите на пазара на труда, как се проследява и отразява реализацията на студентите извън България, как се проследява заетостта по професионални направления, която да отразява мултидисциплинарността при завършване на специалности в няколко професионални направления, как се избягва дискриминация между университетите в по-слабо развитите в икономическо отношение региони (индикатор "осигурителен доход" и "принос към осигурителната система").

Според БСК Картата за висшето образование трябва да се разглежда заедно с неоходимостта от реформиране на Националната агенция за оценяване и акредитация и процедурите по акредитация на висшите училища.

При изграждане на дигитална икономика да се преосмисли и отношението към професионалните направления, препоръчват още от Камарата.

Необходимо било и обсъждане на възможностите за облекчаването и насърчаването на приема на чуждестранни студенти.

Според БСК остават неясни ролята и мястото на частните университети.

Във връзка с всички тези забележки от Камарата изразяват позиция, че работата, свършена досега по разработване на Националната карта за висшето образование у нас, е добра основа, но няма да реши основни проблеми. Те настояват за допълнително доработване на документа преди окончателното му приемане.