Най-силното влияние се очаква в краткосрочен план основно чрез поскъпване на енергията

Военният конфликт в Близкия изток представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България, съобщи Българската народна банка.

Към настоящия момент действията на БНБ са съсредоточени в две основни направления: участие в процеса по определяне на паричната политика на Евросистемата и аналитична оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България.

• На заседанието си на 18–19 март 2026 г. Управителният съвет на ЕЦБ запази без промяна основните лихвени проценти.

• Конфликтът в Близкия изток се оценява като фактор, който може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план, основно чрез международните цени на енергийните суровини.

• БНБ изготви базисен и два неблагоприятни сценария за оценка на възможното въздействие върху инфлацията в България.

• При реализиране на някой от неблагоприятните сценарии инфлацията в България би била по-висока спрямо тази в базисната прогноза в периода 2026–2028 г.

Парична политика в еврозоната

В съответствие със своя мандат БНБ участва в процеса по определяне на паричната политика в еврозоната чрез участието на управителя в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), както и чрез участието на експертите на БНБ в работните групи и комитетите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), които подготвят анализите и прогнозите, въз основа на които се провеждат дискусиите за определянето на паричната политика на Евросистемата .

На заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ по въпросите на паричната политика, проведено на 18–19 март 2026 г., бяха подробно обсъдени потенциалните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната.

Въз основа на наличната информация и текущите макроикономически оценки Управителният съвет на ЕЦБ единодушно реши да запази без промяна основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

В рамките на дискусията беше подчертано, че военният конфликт в Близкия изток ще окаже съществено въздействие върху инфлацията в краткосрочен план, главно чрез повишение на енергийните цени. Средносрочните ефекти ще зависят от интензивността и продължителността на конфликта, както и от степента и скоростта на пренасяне на тези шокове към потребителските цени и икономическата активност.

Решенията на Управителния съвет на ЕЦБ за подходящия курс на паричната политика ще продължат да се основават на оценката му за перспективите за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Управителният съвет на ЕЦБ не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.

Следващото заседание по въпросите на паричната политика е насрочено за 29–30 април 2026 г.

Оценка на възможните ефекти върху инфлацията в България

БНБ извършва и оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България, произтичащи от повишението на международните цени на енергийните суровини.

В съответствие с приложения от ЕЦБ аналитичен подход е изготвен базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г.

Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.

С оглед на повишената несигурност базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.

При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.

При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.

Симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.