В условията на нарастващо напрежение, породено от предложенията във вече оттегления проект на Бюджет на НЗОК за 2026 г., отразяващи се върху възнагражденията в системата, Български лекарски съюз заявява, че обещанията във вече оттегления бюджет бяха нереалистични и неизпълними, игнорираха цели сектори от здравеопазването и доведоха единствено до нагнетяване на напрежение вътре в съсловието.

Времето на бюджетните, гарантирани заплати, несвързани с реална работа, квалификация и натоварване, отмина преди повече от 25 години. Днес се заплаща за реално извършена дейност. Порочно и неефективно е да се възражда модел, основан на уравниловка и на безусловно раздаване „на калпак“, както и да се рушат принципите на установения механизъм за финансиране на лечебните заведения.

Всеки, който желае сигурна държавна заплата, и сега има възможност да работи в структури, финансирани пряко от Министерството на здравеопазването. Опитите подобен подход да бъде разширяван към цялата система създават усещане за несправедливост, нарушават баланса в системата и водят до разслоение между отделните участници в здравеопазването.

БЛС остава твърд в позицията си, че реалните проблеми – недостигът на кадри, ниското заплащане, липсата на предвидимост и стабилност за младите лекари и специалисти по здравни грижи, както и неравномерното териториално разпределение на персонала – могат да бъдат решени само чрез последователна държавна политика.

В този контекст БЛС предлага устойчиви решения: подкрепа за младите лекари през първите години на специализация и за специалистите по здравни грижи в първите пет години от професионалния им път – което не е дискриминация, а стратегическа инвестиция в бъдещето. По отношение на лекарите и специалистите по здравни грижи от демографски уязвими и икономически изостанали региони, предлагаме държавата отново да насочи определен ресурс и целево да финансира възнагражденията на всички участници в системата на здравеопазването там, така че да бъде гарантирано достойно възнаграждение и кадрово покритие.

В заключение, БЛС подчертава, че устойчивото развитие на здравната система не може да бъде постигнато чрез механични решения, уравниловка или модели, несвързани с реалния труд и отговорности, а изисква дългосрочна политика. Само последователен и стратегически подход, основан на ясно разпределени роли, отговорности и ефективно насочване на ресурсите, може да осигури стабилност, качество и защита на общественото здраве.