През 2021 г. в Европейския съюз над 23 на сто от младите хора, на възраст от 15 до 29 годишна възраст, които са в образователната система също така и работят. Нивото на безработните младежи достига 3,3 на сто, докато 73,4 на сто остават извън работната сила - не са заети и не търсят работа. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта ѝ и цитирани от БТА.

Колко бързо младите хора преминават от системата на образование към пазара на труда варира значително в различните членки на ЕС.

В някои страни младите започват работа най-често на непълен работен ден, през уикенда или под формата на студентска практика, докато все още участват във формалното образование. Това се определя от националните системи за образование и обучение, както и от други фактори като характеристиките на националния трудов пазар и културни особености.

Сред страните членки Нидерландия има най-висок дял на студенти в посочената възрастова група, които са били наети през 2021 г. - 69,8 на сто. След нея се нареждат Дания (48,8 на сто) и Германия (42,4 на сто).

На другия край на скалата сред държавите от Съюза най-нисък дял на заетостта сред учащите са Румъния (2 на сто), Словакия (4,2 на сто), България (5,3 на сто) и Унгария (5,4 на сто).

Данните сочат още, че през 2021 г. България е сред страните с най-голям дял на младежите от 15 до 29 годишна възраст, които са били извън работната сила - 94,2 на сто от българите в тази група не са заети и не търсят работа. По-голям подобен дял на младежите сред страните от ЕС имат Румъния (97,4 на сто) и Словакия (95,4 на сто).

Най-висок дял на младежите, които търсят работа и са готови да започнат такава, докато учат, т.е. са били безработни, е регистриран в Швеция (14,2 на сто), следвана от Финландия (8,6 на сто) и Нидерландия (7,2 на сто). Страните с най-малко младежка безработица са Чехия, Румъния, Унгария и Хърватия, като всяка от тях е имала ниво на безработни млади хора под 1 на сто.

Делът на жените, участващи във формално образование през 2021 г., е по-висок от този на мъжете, особено във възрастовата група 20 - 24 години, в която 54 на сто от жените са учели в сравнение с 45 на сто от мъжете.

По отношение на трудовия статус и участието в образователния процес най-голям е делът на мъжете на възраст между 20 и 24 години, които не са учили, но са заети - 39 на сто. Същевременно делът на жените на същата възраст, които са учели, но попадат извън работната сила е 34 на сто.

За възрастовата група от 25 до 29 години разликите между половете намаляват, когато става дума за участие във формално образование, като дяловете на мъжете и жените са донякъде изравнени.

При разглеждане на младежите в същата група, които не участват в образователния процес, се забелязва, че делът на неучещите, но заети мъже е значително по-висок от съответния дял при жените - 70 срещу 62 на сто.

Повече жени, отколкото мъже не са учили и са извън работната сила, като делът им е съответно 16 и 7 на сто.