Приключи двудневната визита на българската делегация в Турция, водена от премиера Бойко Борисов, който, въпреки припламналите искри напоследък, бе посрещнат от домакини, усмихващи се по силата на перфектния протокол, предаде специалният пратеник на БГНЕС. Ефекта от двата дни в комшийската държава Борисов определи като „пробив в българо-турските отношения”. Той направи това, след като колегата му Реджеп Тайип Ердоган ги оцени като „ново начало”. За Борисов пробивът дойде след успешната договорка „джамия срещу църква под крилото на ЮНЕСКО”.

За Ердоган – след /леко комплексарски/ изстреляното заключение за исляма като блокиращ фактор вече 50 години пред кандидатурата на Турция за влизане в ЕС, предшествано от надеждата малката България да даде рамо и категоричен глас в подкрепа на половинвековния мерак. За драгия читател тези неща ухаят на розово масло, каквото Борисов дари в 170-грамова капсула на Вселенския патриарх Вартоломей. Пред многобройните турски журналисти декларираният ангажимент за лобиране пред ЕС в полза на Турция от страна на Бойко Борисов пък се разтегна като локум. Защото основното им терзание беше изцепката на безпортфейлния ни министър Божидар Димитров, на която тук няма отново да отделяме думи... Но пък изобщо и през ум не им мина, че е налице едно твърде екзотично присъствие в състава на делегацията – това на депутатката от „Атака” Калина Крумова.

Накърненото им поданическо честолюбие надделя в дългото чакане разговорът „на 4 очи” между двамата най-после да приключи и да кажат, каквото имат за казване. Българските им колеги буквално притиснаха турския премиер и той се видя принуден да откърти ужасяващо трудния отговор на въпроса ще плати ли все пак държавата му обезщетенията за заграбените от прокудените с кръв и кланета тракийци.

„Ако се докаже, че страната ни трябва да заплати тези компенсации, ще бъдат предприети съответните мерки”, заяви Ердоган. Но законодателството на поверената му държава се оказва безкрайно удобно за /независимите по презумпция/ съдилища. Стана ясно, че адвокатката на Българската екзархия миналата година през август е внесла съдебен иск за връщане на 27 от общо 53 имота, чиято собственост доказва с пълен комплект документи. Два месеца по-късно обаче турският съд отхвърля исковете. И го прави съвсем по закона – след двумесечна невъзможност на комшийската Темида да се произнесе, казусът се тълкува като мълчалив отказ. Така делото трябва да бъде прехвърлено на втора инстанция. Дали това е направено, не стана известно по време на горещите два дни от първата официална визита на Борисов край Босфора. За останалите 26 имота, собственост на екзархията, поне засега е невъзможно да бъде изцяло окомплектована нужната документация. На заинтересованите около 800 000 потомци на прогонените тракийски българи със сигурност им е ясно, че поне в България кипи усилен труд по приемане и обработване на документите за собственост, изоставена поради бягството им от насилието и впоследствие заграбена. А това е също толкова голяма част от категоричната претенция на България към турското правителство. От миналата година агенция „Държавен архив” прави постъпки за достъпа на наши експерти до архивите, отлежаващи в Турция.

Къде е причината въпросните постъпки да се развиват със скоростта на охлюва – дали в трудната комуникация с институциите отвъд Капитан Андреево, или в предвидимата ориенталска мудност, може само да се гадае... От друга страна, нито Борисов, нито Ердоган дори и не намекнаха за подобни спънки. Напротив, и двамата бяха единодушни в констатацията, че създадената да реши спорните имуществени проблеми смесена комисия работи особено активно и съвестно. От първото заседание на тази комисия, състояло се през май 2009 г., изтече много вода. Но Турция поиска язовир на река Тунджа – пак, за пореден път, по вече установена балканска традиция. Винаги, щом ние поискаме я скоростно изграждане на пътни връзки и ГКПП-та с Гърция, я нещичко да получим от Турция, балканските ни посестрими охлаждат страстните ни щения с претенции от типа МОСВ. Не че не са прави – Марица и Тунджа често беснеят и им запращат мощни водни количества периодично, та чак граничната бразда не прозира, а в Одрин смръщено ни споменават майките...

Борисов обаче даде вариант – паралелно с рестарта на мегапроекта за каскадата „Горна Арда” да се търси решение и за изграждането на язовира на Тунджа. Не само заради това обаче внезапно, часове преди правителственият самолет да се отлепи от летището в София, в българската делегация бе включен и министърът на енергетиката, икономиката и туризма Трайчо Трайков. С кого и какво е разговарял той в Анкара, пред журналистите, придружаващи делегацията, не просветна много. Но появата на Борисов и домакина му в прес-залата на тамошния Министерски съвет беше предшествана от подписването на протокол за двустранно сътрудничество в сферата на енергетиката, под който единият параф беше на Трайков.

Впоследствие двамата премиери огласиха, че са се договорили с общи усилия да бъдат „моторите на реализацията” на прословутия проект „Набуко”. Дори Борисов е получил личното уверение на директора на ЕБВР, че парите за изграждането на тръбопровода са готови. В контекста на добрите новини за съвместните действия на двете държави Борисов намери за уместно именно в турския МС рязко да отхвърли потребността от „партии-посредници, от обръчи от фирми в двустранните ни отношения, които само наливат напрежение и ни разделят, вместо да работим по големите инфраструктурни проекти”. И е много прав. Познайте обаче от първия път коя е партията, подложена на трансграничен обстрел! В състава на българската делегация скромното си присъствие отбелязаха представители на обстрелваното ДПС като доскорошния заместник на Доган Касим Дал, президентският съветник Ертан Кара...

Още по-непредполагано обаче при кацането в Истанбул /на втория ден от визитата/ в правителствения самолет изправи снага скандалният турски бизнесмен Фуат Гювен, известен като финансов инжектор на ДПС. „Тук съм като наблюдател”, поясни той в отговор на въпроса как се е озовал във VIP-машината на българската държава. И Гювен, както всички останали пасажери, после се приземи на родното ни летище. Т.е. продължи да бъде зад завесите, разделящи салона на държавния елит от нахалните очи на медията. Дори и да беше запитан за това неочаквано попълнение, едва ли премиерът Борисов щеше да отговори конкретно. Както, впрочем, контрира нездравото репортерско любопитство около оттеглянето на кандидатурата на Илиян Михов за вицепремиерския пост. „това е най-малкото нещо, което в момента би ме заинтересувало, ако някой каже нещо против моя екип. Аз съм преценил, казал съм, имам готовност, когато е необходимо, да постъпя, както намеря за добре. Как ще си подреждам отбора и кога ще го усилвам, или кога ще включвам нови играчи, е само моя работа. Мисля, че се справям прекрасно до този момент. Неговото идване е замразено, защото то не е било поставяно никога за вчера или за оня ден. Понеже правителството ми върви много добре, виждате как ни приемат навсякъде в Европа, не виждам смисъл да правя тази промяна сега. Не ме карайте в двора на патриаршията да коментирам измишльотини”, отсече /или се измъкна по своему/ премиерът Борисов.

Очевидно и в светата обител той си даде сметка, че не само в Европа е налице ентусиазмът спрямо отбора му. Дори Вселенският патриарх Вартоломей му даде основание за това – с изявлението си, което доста се размина с очакванията за приветствие, благословия и молитва за благоденствие. Не че патриархът спести пожеланията за успех на българското правителство. Напротив, с блага усмивка той отправи и молитва от името на Църквата-майка за благоденствието на българския народ.

„Дано това посещение даде плодове, които да са от полза не само на българския и на турския народи, но и на другите балкански народи. Отношенията между двете патриаршии са изключително топли, тъй като мостът между тях е българската общност в Истанбул. Оставам в очакване на подкрепата, която българският министър-председател ще окаже за присъединяването на Турция в Европейския съюз. 50 години са твърде дълго време за държава като Турция да чака приемането си, тя издигна кандидатурата си много преди държавите от Западните Балкани, където текат подготвителни процеси в тази посока, но тя трябва да ги изпревари”, заяви Вартоломей, като не пропусна да подчертае, че в интеграционните стремления на Турция България и нейният премиер имат огромна роля.

Въпреки шестицата, която Борисов сам написа за кабинета и за себе си, той призна, че има какво да научи от стопаните на Истанбул. Още идната седмица по негова покана в София ще се състои съвещание на турски експерти, проектанти и изпълнители на пътно-строителни обекти. По време на свръхдинамичната си визита Борисов успя да уговори зам.-кмета на Голямата истанбулска община спешно да доведе в българската столица хората, изградили за 5 години 240 подлеза по „една проста технология”. Те ще изложат опита си пред българския министър на регионалното развитие и благоустройството, експерти от пътната агенция и други компетентни представители. Покрай неимоверната натовареност на програмата и късото време за споделяне на впечатления от добрите практики на съседите, не стана ясно дали премиерът Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова са отбелязали фрапиращата чистота на улиците в мегаполиса и категоричната липса на глутници кучета. И дали за това ценно постижение властите край Босфора са работили през всичките 50 години пътуване към Европа. /БГНЕС