Министърът на отбраната Атанас Запрянов беше категоричен, че властта у нас не планира да връща казармата на фона на намеренията на редица европейски държави тя да стане отново задължителна заради заплахите към Европа, които ЕС вижда най-вече в лицето на Русия.

Германия вече е готова с план за задължителна военна служба, кръгът около Вучич в Сърбия също настоява за това.

"Не смятаме, че трябва да се въвежда задължителна военна служба", заяви военният министър в предаването "Неделя 150" на БНР.

"Сега изпадаме в ситуация, в която имаме много кандидати, но можем да наемем тази година само 1000 души, защото бюджетът за разходи за личен състав не ни позволява да наемем повече. Ако разходите за наемане се увеличат през следващата година, ние можем в кратки срокове - за 2-3 години при този интерес за военна служба, да попълним на 90% своите въоръжени сили", коментира Запрянов.

Министърът на отбраната подчерта, че всички армии в момента имат проблем с окомплектоването.

Той заяви, че увеличението на военните разходи ще се извърши плавно и по никакъв начин не трябва да засяга растежа на икономиките, в коментар за резултатите от Срещата на Върха на НАТО в Хага, Нидерландия, която се състоя през тази седмица.

Запрянов коментира, че това е историческа среща на върха, защото е препотвърдила ролята на член 5 на НАТО, Америка и Канада остават ангажирани със сигурността и отбраната на Европа, увеличават се разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт на всяка страна до 2035 г., от които 3,5% за военни способности, останалите по устойчивостта, мобилността и инфраструктурата, като тези финансови средства ще позволят значително повишаване на военните способности на алианса. Плановете за отбрана на България ще станат реалистично осигурени с реални военни способности, заяви Запрянов, цитиран от БТА.

Той определи като исторически единството и разходите, които се увеличават, но според него най-важното е, че НАТО ще има необходимите способности за сдържане и отбрана по всички направления. Военният министър отбеляза новия пакет от способности за колективна отбрана, който държавите и правителствата приеха в Хага.

"Утвърдили сме новите отбранителни способности", каза Запрянов и посочи, че Министерството на отбраната ще започне стратегически преглед на въоръжените сили, за да се направят планове как ще постигне увеличението на нашите национални способности и приноса ни за колективната отбрана.

Той заяви, че България се оказва в благоприятно положение поради това, че нашият парламент прие програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.

"Все още има проекти, които не са стартирали и ние сме готови с тяхното стартиране", посочи той. "За българската армия и за прегледа, който ще извършим, ще има настройка и допълване на инвестиционните ни намерения, но основните проекти вече са дефинирани и гласувани от парламента, което облекчава работата на правителството", каза министърът.

По думите му решението на Европейската комисия да създаде инструмента за сигурност в Европа и инвестиции от 150 млрд. евро за реални отбранителни способности и индустрии плюс още 650 млрд. евро за индустриалното развитие идва в много подходящ момент за модернизацията на нашите въоръжени сили.

Запрянов подчерта, че увеличението на военните разходи не трябва да засяга растежа на икономиките, защото без растеж на икономиките, а само с милитаризиране на бюджетите, няма да се постигне необходимият ефект.

"Тоест, финансовата стабилност в страната ще остане, правителствената програма ще бъде изпълнена така, както е приета, а увеличените усилия в областта на отбранителните разходи за модернизация ще бъдат от европейските инструменти, които са много изгодни с десетгодишен гратисен период", обясни Атанас Запрянов.

По думите му това са благоприятни условия, за да можем да подготвим нашето искане към ЕК за минимални-максимални разходи по инструмента за сигурност на Европа, а след това да изготвим и национален план, както обяви премиерът Росен Желязков.