Накратко, ако опцията, описана от Михаил Иванов е вярна, Радев е сериозно нагазил в лука. Любопитен съм какво би решил един обективен Конституционен съд по казуса. Цитирам М. Иванов:

Според Закона за ДАНС:

Чл. 8. (1)  Държавна агенция „Национална сигурност“ се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години.“

Чл. 8 (4) Пълномощията на председателя и на заместник-председател се прекратяват предсрочно при“: (изброяват се седем хипотези).

Чл.8 (5) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет(...).“

Чл. 8 (6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя в едномесечен срок от възникване на основанието Министерският съвет предлага на президента на републиката с указ да назначи нов председател, който довършва мандата.“

Смисълът на тези норми е изборът да се прави от Министерския съвет, който от своя страна е избран от представляващото народа Народно събрание. Правомощието на президента е само да приеме или отхвърли този избор.

Днес назначеното от президента „служебно правителство“ (това е конституционният термин, който е различен от предвидения в Глава пета на Конституцията „Министерски съвет“) предложи на президента да прекрати предсрочно пълномощията на председателя на ДАНС и да назначи нов председател. Но дотолкова, доколкото служебното правителство е назначено от президента и подчинено на президента орган с административни функции, това означава, че уволнението на досегашния и назначаването на новия председател е ЕДНОЛИЧНО ДЕЛО на генерал Радев. Така се стига до ситуация, при която може да се говори за грубо нарушение на Конституцията и законите на страната от президента. Преценката за това е на Конституционния съд.  /tribune.bg