Тази година отбелязваме 150 години от избухването на паметното Априлско въстание, записало имената на героите с кърваво мастило

20 април 1976 г. е паметна дата в българската история, защото Априлското въстание е най-мащабната проява на революционните борби през епохата на Българското възраждане, най-висшата проява на българската национална революция. 

На тази дата преди век и половина малцина смели българи се вдигат срещу великата по онова време Османска империя в името на свободата и националната независимост. Въстанието е неуспешно, но Апостолите от Априлската епопея остават един от най-ярките примери за себеотрицание и храброст.

Пътят до избухването на Априлското въстание?

Аналите на българска история сочат, че гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка криза сред революционното движение. Неуспешните опити да се намери заместник на Апостола, нескончаемите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от движението през 1874 година водят до разцепление вътре в БРЦК.

Христо Ботев застава начело на Българския революционен комитет (БРК) в обстановка на обявен банкрут на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина. Гениалният поет използва поредното разпалване на т.нар. „Източен въпрос“ и замислят въстание, като българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва недостатъчно и т. нар. Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, несправедливо обвинен, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се оттегля. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното движение без ръководство.

Някои от неговите членове отчитат задълбочаването на Източната криза и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те

сформират Гюргевски революционен комитет

През ноември-декември 1875 година в дълги заседания решават да се пристъпи към организиране на ново всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници. Още в самото начало предвиденият 

Софийски окръг се проваля,

апостолите са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят.

В Търновски революционен окръг

главният апостол Стефан Стамболов прехвърля цялата организационна тежест на местните дейци, които разгръщат енергична дейност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, но не могат да решат проблема с липсата на оръжие.

Във Втори окръг с център Сливен

между самите апостоли има противоречия относно тактиката, а и местните комитети настояват за четнически действия. Сериозни пропуски има и в

Трети – Врачански окръг,

където липсата на оръжие и на координация се оказва решаваща.

Най-организирано действат апостолите в

Четвърти окръг, 

основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, подготвят се складове и укрупнени лагери в планините. Общото събрание на комитетите от Четвърти окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май. Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага.

Когато „Кървавото писмо” достига Търновско, властите вече са взели мерки. Все пак тук въстание избухва, макар и не в предвидения мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно сражение в Дряновския манастир.

Въстание в истинския смисъл в Сливенско няма, апостолите съставят чета, която след тежки боеве е обкръжена и разбита.

Комитетите във Врачанско проявяват колебания и в крайна сметка решават да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се предвижда тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, но те отказват и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския кораб „Радецки”, скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето започна безсмъртния поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско така и не избухва, четниците водят сами тежки боеве срещу превъзхождащия я противник.

На 20 май гениалният поет Христо Ботев е убит. След смъртта на войводата , четата се разпада на групи, които са унищожени една по една.

По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и от четата на Таньо Стоянов, която след героичен поход е унищожена.

С разгрома на двете чети Априлското въстание фактически завършва.

То е предизвикателство към Високата порта и е потушено с целенасочена жестокост и то дори извън въстаналите райони. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца, мъже.

Зверствата на османлиите не остават скрити от световната общественост. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с участието на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, предизвикали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.

******

На 20 април 1876 г. един 25-годишен младеж поема отговорността да обяви въстание - Тодор Каблешков, авторът на Кървавото писмо, завършващо с кръст, начертан с кръвта на първото убито в Копривщица заптие.

Георги Бенковски безспорно е сред най-открояващите се фигури във въстанието. Неговата конна чета, наречена „хвърковата“, остава легендарна в съзнанието на хората, а думите му отекват дълго:

Моята цел е постигната вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да оздравее…

Панайот Волов, Георги Икономов, Васил Петлешков, Кочо Честименски, Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, поп Харитон, Райна Княгиня…

Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица…

До днес според българските историци и външни наблюдатели, Априлското въстание е връхна точка в националноосвободителното ни движение през епохата на Възраждането .

Вечна слава и памет за героите!