Въстаниците живеят в многократно по-тежки времена и не губят надежда, каза той

По повод кръглата 150-а годишнина от избухването на Априлското въстание историкът Пламен Павлов защити тезата, че 20 април е напълно подходяща дата за национален празник на България в ефира на „Офанзива“. Според него подобна дата има своята логика, тъй като и други държави свързват националните си празници с революционни събития.

По думите му Априлското въстание, макар и „прибързано“ и с недостатъци в подготовката, всъщност постига стратегически успех. Павлов подчерта, че именно въстанието става „детонатор“ на Източната криза и води до намесата на Великите сили, включително до решенията на Цариградската конференция.

Историкът акцентира върху благоприятния геополитически момент - фалита на Османската империя и въстанията в Босна и Херцеговина. Той направи паралели с по-ранни опити като Велчовата завера, когато обаче няма ясна национална идея, и подчерта значението на реформите в империята, които създават силна българска средна класа. 

“Именно тя, заедно с местните революционни комитети, стои в основата на въстаническата организация и действия”, смята историкът.

Историкът коментира и международния контекст, като посочи противоречивите интереси на Великите сили и Русия. Според него идеята за голяма българска държава не е била реално подкрепяна. Въпреки това Павлов подчерта, че българският национален идеал е създаден отвътре - от „титаните на нашето Възраждане.“

“Въстаниците живеят в многократно по-тежки времена и не губят надежда. Тяхната борба поставя основите на българската държавност и стремежа към равенство с останалите европейски народи“, заключи Павлов.