Визитка: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив на 17.11.1946 г. в семейството на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст в Балканската война, което, по собствените му думи    , определя интереса на бъдещия учен към военната история.
Георги Марков завършва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.
През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН и над 10 години е негов директор. Преподавал е също така в НБУ.
През 2008 г. става академик, член на Българската академия на науките. Акад. Марков е доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. – за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб. Автор е на десетки мащабни исторически трудове.

Акценти:

* Априлското въстание търпи военно поражение, но постига голям политически успех

* Без Русия никой балкански народ не се е освободил

* През 1907 г., когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев пристига в столицата като гост и българите са го носили на ръце от гарата до паметника

 * Днес с историческите факти злоупотребяват всякакви измислени "историци" и спекуланти

* Политиците трябва да правят история, но да оставят на историците да я пишат

* Не бива да допускаме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е нормално да се опитват да нагласяват събития отпреди 150 години към съвременната история. Всяка епоха и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.


- Акад.Марков, т.г. отбелязваме 150 години от Априлското въстание. След век и половина все още ли можем да твърдим, че то е еманация на българското Възраждане?

- Априлското въстание е наистина предвестник на Възраждането и на нашите освободителни борби. Без него по-късно нямаше да има Руско-Трурска война и нямаше да има възстановяване на Българската държава на картата на света. Априлското въстание даде причини за войната между Русия и Турция през 1877-78 г. - събитията от онова време са свързани помежду си. Цар Освободител нямаше да започне войната, ако преди това светът не беше чул и разбрал за зверствата на османците в Перущица, Батак, Брацигово. Те намериха отзвук както в Русия, така и в средна и западна Европа. Затова ние трябва да почитаме паметта на онези българи, участвали в освободителното движение, което върна свободата ни и възстанови държавата ни след 5 века робство.
 
- Т.г. 20-ти април се пада веднага след поредните извънредни парламентарни избори и сякаш подготовката за отбелязване на важната историческа дата минава някак вяло, незабележимо. Това показателно ли е, че политическото злободневие убива историческата памет?

- Политиците сега са се вторачили в поредните избори. Преди една година ние с колеги от БАН предложихме на тогавашния министър на културата да основем Национален комитет, който да се заеме с подготовката на националните чествания по повод на 150-тата годишнина. Обаче след дълго отлагане, това така и не се случи. Преди месец и половина ние пак се събрахме и направихме този Национален комитет и се надявам, че не само в Панагюрище и Копривщица, а навред в нашето свободно Отечество ще има подобаващи тържества на 20-ти април. Така че политиците си гледат само за изборите, но за мен като историк, е важна историческата дата. Преди време тя се отбелязваше на 2-ри май, но все пак говорим за Априлско, а не за майско въстание. Тази бъркотия съществува още от 90-те години на миналия век и политиците от нито едно народно събрание досега не сколасаха да я оправят. Така до днес е пълна каша с датите, които се честват - някои по стар стил, други по нов стил. Санстефанския договор примерно е подписан на 19 февруари, а ние отбелязваме Освобождението на 3-ти март.  Аз навремето говорих за този проблем с президента Желю Желев, но той ми поясни, че въпросът е в компетенцията на Народното събрание, което определя кои са националните и кои официалните празници. Моето мнение е, че трябва да се отбелязват по стария стил, който е и истинският по време за самото събитие. 

- Коя е най-неудобната истина за нас, българите, за този иначе героичен бунтовнически акт на малцина в поробена България?

- За съжаление самото въстание е само в границите на 4-ти революционен, Панагюрски окръг и отчасти в Търновския - Новоселската република. Има и други малки, локални бунтове, но въстанието не се разразява така, както е замислено. Малцинството се вдига, но мнозинството не. Както пише в записките, Ботев води четата към Балкана и само едно "даскалче" се присъединява към тях, а тогава революционерът казал: "И аз съм тръгнал тоз народ да освобождавам". Приел го е много тежко, сочат аналите от онова време. Въстанието не е масово, както е замислено.

- Казват, че на бунт тръгват бедните и гладните, такива ли са били апостолите от Априлското въстание?

- Не, дори са участвали и някои чорбаджии. Нито Бенковски, нито Волов са били бедни и гладни. Освен това избухва в развити за времето си региони, а не в изостанали и потънали в мизерия.

- Какво е водело апостолите в тази неравна борба срещу Високата порта - романтизъм, патриотизъм, наивизъм или друго - да обърнат вниманието на световната общественост към България?

- Били са романтици, но са си давали ясна сметка, че не могат да победят с черешовото топче оръдията "Круп" на османците. Не са вярвали, че ще постигнат военна победа, но са имали политическата победа. Отзвукът за жестокото потушаване на въстанието стига до великите умове в цяла Европа. Александър 2-ри не е желаел да започва война, за да ни освобождава, защото е имало риск за империя, но общественото мнение го принуждава "да извади меча". Виктор Юго по онова време държи реч във френския парламент за зверствата, казвайки" знаете ли че се изтребва едни народ в Европа". 
По-късно, когато руският император обявява война, Бисмарк веднага го подкрепя. Така че Априлското въстание търпи военно поражение, но постига голям политически успех.

- Факт е, че няма Балканска страна, която самостоятелно да е постигнала своето освобождение? Защо в обществото ни се насажда от години такава бесна русофобия и кой прави това?

- Това се засили особено последните години поради войната в Украйна. Казват, че Русия е преследвала своите имперски интереси, а не нашето освобождение. Да, заветът на Петър Велики е бил Русия да има достъп до топлите морета и затова империята се е стремила да излезе на Черно море - вярно е, че интересите й са били такива - имперски, но е важно, че в случая те са съвпаднали с нашите национални интереси. Без Русия никой балкански народ не се е освободил. Такава е истината, а иначе и Сърбия и Гърция си разтягат всякакви небивалици на основа на русофобията. Но това е зловредно и не бива да се допуска.

- Наскоро имаше грозен скандал в обществото ни заради твърдения на определени среди и медии, че граф. Игнатиев бил "работил за обесването на Апостола"? Какъв е вашият коментар по темата?

- Ще напомня, че през 1907 г., когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев пристига в столицата като гост и българите са го носили на ръце от гарата до паметника.  Нарекли са го баща на Санстефанска България и то е така. 
Много отдавна проф. Николай Генчев издаде сборник с доклади, писма и грами на руското посолство в Цариград. От публикуваното в този сборник става ясно, че за съжаление, Апостола вече не е можело да бъде спасен и съдбата му е решена предварително, че никой не може да повлияе на султана. Така че никой не е можел да повлияе на процеса, а и никой от така любимите днес на някои политици западни представители у нас, не се е и опитвал да спаси Левски, а те също са имали по онова време плътна информация какво се случва и то по-добре от руснаците. Присъдата на Васил Левски е решена в Цариград. Днес с историческите факти злоупотребяват всякакви измислени "историци" и спекуланти.

- Трябва ли историята да се отделя от политиката, за да не се стига до перманентно късане на страници от нея, както се прави впрочем от години?

- В съвремието ни има много политици, но малко държавници, за съжаление. Все пак мисля, че политиците трябва да правят история, но да оставят на историците да я пишат. За съжаление, преди 1989 година имаше политическа цензура, а днес тя е заменена от политическа коректност. Има удобна и неудобна истина за всяка съвременна тема. Например, аз много се дразня на президента Плевнелиев, който казва "ние сме от правилната страна на историята". Кой е той, че да определя коя е правилна и коя грешна страна на историята?! Това ще определят и пишат историците след време. Но политиците се самозабравят и се опитват да пренаписват аналите.

- Следите ли съвременния обществен живот и мислите ли, че днес има българи които саможертвено биха се хвърлили в огъня, за добруването на България, както са направили апостолите от Априлската епопея?

- Почти не, малцина биха го направили. Всички съвременни общественици са прекалено разглезени от цивилизацията. Гледат не общото благо, а преди всичко себе си, силни индивидуалисти са. "Не ме занимавай, мен това не ме засяга" е една най-често употребяваните фрази днес. Прагматични са поколенията вече и те гледат само своя личен интерес. Не си представям колко от младите българи биха жертвали живота си за своето отечество, така както нашите дядовци са воювали. Моят дядо загива в Балканската война на 34 години и оставя три малки деца. Но народът ни, а и не само той - народите въобще вече не са същите.
Повечето политици с деструктивното си поведение и постоянен негативизъм успяха да отвратят народа от политиката. Колкото по-малко хора гласуват, толкова за тях е по-добре. Една четвърт от българите гласуват

- Вие гласувате ли и вярвате ли, че политическата ни класа може да спаси България в размирните времена, в които живеем ?

- Да и искам да призова хората да гласуват, защото като не го правят, те са в услуга на сегашното политическо статукво. Понякога и аз се отчаявам и си казвам "няма да им гласувам", но бързо се вземам в ръце, защото те точно това искат - да се откажем от своето законно право. Още Макиавели в книгата си "Владетелят" /17 в./ пише, че "в политиката няма морал". Но все пак, макар и  тук-там, има и морални политици, на които им пука за хората, за народа, от който произлизат и не са забравили това. 
Те трябва да се обединят в името на бъдещето на България. Тревожно е, но се разпада старият световен ред. Днес предишният "дядо Иван" е заместен от "чичо Сам". Но аз като историк искам да предупредя, че такова поведение като това на моя набор Тръмп никога не е било и това е доста плашещо.

- Ако е вярно, че всеки ученик стъпва върху раменете на своите учители - кои са  днешните учители за бъдещите поколения?

- Труден въпрос. За съжаление, живеем в друга епоха, няма ги учителите от Възраждането, но все още има хора, които работят за България. Важно е ние внимателно да ги преценяваме и да не пращаме в политиката онези, които са нахални, които викат най-високо и са тарикати. Смятам, че е много важно да имат мяра във всичко - в поведението, в изказа, в политиката, в икономиката, в културата. И да са с чувство за принадлежност към нацията, да се отнасят към останалите българи като към сънародници, а не да ги гледат от високо. 
Заветът на априлци е бил свобода или смърт, но не само лична, индивидуална свобода, а нашият народ да не бъде зависим от чужда воля.
Не бива да допускаме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е нормално да се опитват да нагласяват събития отпреди 150 години към съвременната история. Всяка епоха и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.

Аделина Делийска, Епицентър.бг