Ангел Джамбазки: Северна Македония е добре дошла в ЕС, когато прекрати кражбата на българска история

България 04.12.2021 17:10 Снимка: ДНЕС+

Ангел Джамбазки: Северна Македония е добре дошла в ЕС, когато прекрати кражбата на българска история

„Северна Македония трябва да изпълни най-малко базовите критерии, които самият Европейски съюз залага за запазване на човешките права в държавата. Когато тези критерии бъдат изпълнени и когато бъдат гарантирани правата и интересите на тези македонски граждани, които имат българско самосъзнание. Когато бъде прекратена злоупотребата и кражбата с българска история, Република Северна Македония е добре дошла да започне преговори за членство в Европейския съюз“. Това заяви българският представител в Европейския парламент и член на Партията на Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки по време на четвъртата конференция „Западни Балкани“. Събитието се организира от фондацията за европейска реформа New Direction, вицепрезидент на която е Джамбазки. Съорганизатори са полският „Варшавски институт“ и унгарският „Институт за външни работи и търговия“.

„Не са верни твърденията, че българската позиция за Западните Балкани е неясна и не е добре очертана. Който го твърди, или не е добре информиран, или не е добронамерен. Позицията на България по отношение разширяването на Европейския съюз е била и ще остане следната – разширяване на Европейския съюз чрез Западните Балкани трябва да има и всяка една от държавите е добре дошла. Ние на драго сърце бихме приветствали и Република Албания, наша братска, приятелска държава. Бихме приветствали и Република Косово. Това са две проевропейски и прозападни държави и няма съмнение, че те имат място в ЕС. По същия начин стои въпросът и с Черна гора“, каза Джамбазки.

Той подчерта обаче, че въпросът със Сърбия и Северна Македония е различен.

„И в двете държави има дълбоко влияние, което в никакъв случай не е приятелско към Европейския съюз. В никакъв случай не е насочено към това да се изгражда доверие, сътрудничество и приятелство. Напротив – и в двете държави има много яростна, видима и очертана антибългарска линия на поведение. Тя не е от вчера, а от много отдавна, но този път е съчетана и с антиевропейска риторика, насочена срещу идеята на Европейския съюз. Всички тези пропаганди идват от един Евразийски център и са написани под индиго. Дори чрез фабрики за фалшиви новини в социалните мрежи“, допълни българският представител в ЕП.

„Живеем в изключително динамично време, което се усеща особено силно в нашия регион. И геополитическото, и икономическото напрежения осезаемо нарастват. Особено с продължаващите напрежения в района на Черно море, свързани с отношенията между Русия и Украйна. В тази връзка се забелязва раздвижване и в държавите от Западните Балкани. Множество чуждестранни геополитически интереси на територията на Западните Балкани дават своето отражение и може веднага да се види как се представят, разказват и преследват от местните геополитически играчи“ заяви Джамбазки.

Той обърна внимание и на факта, че на Западните Балкани има интерес и влияние не само от Европейския съюз.

„Има влияния, които далеч не могат да бъдат наречени приятелски. Като Китай, например, която агресивно налага своята политика и икономика през много интересно обвързана система от кредити, политическо влияние, обещания и строежи. Това в крайна сметка превръща държавите, които се поддадат на подобно изкушение, в много сериозен вечен длъжник и заложник на политическите интереси на Китайската народна република. Осезаемо е влиянието на Руската федерация, особено през Сърбия. Все по-засилващо е влиянието и на Турция, която разглежда мюсюлманското население на Балканите като част от турското културно-историческо и икономическо наследство“, каза Ангел Джамбазки.

Еврокомисарят по разширяване Оливер Вархеи заяви, че вниманието и политическият ангажимент от страна на Европейската комисия към Западните Балкани отразяват значението на региона.

„Първият ни приоритет е да продължим напред с програмата за разширяване. Европейската комисия поддържа своите препоръки за приемане на преговорните рамки с Албания и Северна Македония и провеждане на първата междуправителствена конференция още тази година. Освен това Комисията препоръча откриване на нови клъстъри със Сърбия и предоставяне на визова либерализация за Косово. Като сигнал за продължаващия ни ангажимент към крайната цел за членството, към шестте партньори от Западните Балкани беше отправена покана да присъстват като гости на Конференцията за бъдещето на Европа. Това решение е отражение на специфичния характер на европейската перспектива на региона, но за да превърнем това в реалност, трябва да позволим на нашите партньори да напреднат по заслуги. Както знаете, разликата между икономиките на региона и тази на ЕС все още е огромна. Дългосрочните структурни икономически предизвикателства остават. Западните Балкани се нуждаят от стратегически и целенасочени инвестиции в области, които ще им позволят да развият своите икономики по устойчив начин и да увеличат сближаването си с ЕС през следващите години“, заяви комисар Вархеи.

ЕС вече представи специален икономически и инвестиционен план за Западните Балкани.

„Целта на плана е да приложим към нашите партньори същата стратегия за растеж, която беше въведена за страните-членки на ЕС. Планът отразява политическите приоритети на ЕС в области като устойчив транспорт, енергетика, цифровизация и зелен преход, устойчив растеж и работни места. Това е план за възстановяване на Западните Балкани със значителен инвестиционен пакет, мобилизиращ почти 13 милиарда евро финансиране - комбинация от безвъзмездни средства, гаранции и преференциални заеми за региона. Това е еквивалент на една трета от Брутния вътрешен продукт на целия регион“, допълни еврокомисарят по разширяването.

„Европейският съюз продължава да бъде основният икономически партньор на региона. Днес търговията с Европейския съюз представлява почти 70% от общата търговия на всичките шест партньори от Западните Балкани. Ако погледнете само 2020 г., това означава над 50 милиарда евро. През последните 10 години търговията нарасна с 85%. Не бива да забравяме, че до 9 милиарда евро безвъзмездни средства и инвестиционни гаранции до 20 милиарда евро са уникална възможност за нашите партньори от Западните Балкани да се доближат до Европейския съюз“, заяви Мирослав Лайчак – специален представител на ЕС по диалога Белград – Прищина.

„За мен разширяването няма алтернатива. Въпросът не е дали, а кога всеки един партньор в региона ще се присъедини към ЕС. И като първа стъпка от доказателствата, че ЕС се отнася сериозно към спазването на обещанията си, са започването на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония и предоставянето на либерализация на визовия режим за Косово“, добави Лайчак, който е бивш външен министър на Словакия и ключова фигура за овладяване на кризите на Западните Балкани. „За пътя напред са нужни повече честност и достоверност“, каза още специалният представител на ЕС.

В първия панел на тема „Процесът на разширяване на ЕС на Западните Балкани и пътят напред“ взеха участие още Емилия Реджепи – заместник министър-председател на Косово по въпросите на малцинствата и правата на човека, Таня Мишчевич – заместник-генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество, евродепутатите Ладислав Илчич и Ларс Патрик Берг, Ференц Немет научен сътрудник в Института за външни работи и търговия на Унгария и д-р Антон Панчев от катедра Балканистика на СУ „Св. Климент Охридски”. /tribune.bg

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448