Опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент

На 22 февруари 2026 г. православните християни отбелязват Сирни заговезни – празник, който съчетава в себе си дълбок духовен смисъл и пъстра народна обредност.

Денят е известен още като Неделя Сиропустна или Неделя на всеопрощението и поставя символичния праг към началото на Великия пост.

В традицията той остава като „денят на прошката“ – време за равносметка, помирение и пречистване.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. 

В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. 

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят“ (Лук. 23 – 34). Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко. 

В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на Великия пост.

Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент. 

Да прощаваш не означава...
да оправдаваш лошата постъпка. Всъщност Библията осъжда тези, които твърдят, че злите дела са безобидни или приемливи. 

да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог простил сериозните грехове на цар Давид, но не го предпазил от последствията. Той дори се погрижил греховете му да бъдат записани, за да се помнят и до днес. 

да позволяваш на другите да се възползват от тебе. Представи си например, че даваш на някого пари назаем, но той ги похарчва и след това не може да ти ги върне, както е обещал. Той съжалява много и ти се извинява. Може да решиш да му простиш, като не таиш неприязън, не му натякваш постоянно за станалото и дори му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем. 

да извиняваш грешките на другите без основание. Бог не прощава на хора, които умишлено и безочливо вършат грях и отказват да признаят вината си, да се променят и да поискат прошка от онези, които са наранили. Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не очаква от нас да прощаваме на онези, на които той не е простил. 

Какво да правиш, ако някой се е отнесъл жестоко към тебе и отказва да ти се извини или дори да признае какво е направил? Библията ни съветва: „Отхвърли гнева и остави яростта.“ Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не позволяваш да те обземе гняв. Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието обещание, че ще дойде време, когато няма да изпитваме силната болка, която ни измъчва днес.

да прощаваш предполагаеми обиди. Понякога вместо да мислим дали да простим, трябва да признаем, че не сме имали основателна причина да се обиждаме. В Библията се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“

Как да прощаваш
Помни какво означава прошката. Тя не означава да оправдаваш погрешната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш. 

Помни каква е ползата от прошката. Като не се гневиш и не таиш неприязън, си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прощава на тебе. 

Бъди състрадателен. Всички сме несъвършени. Както искаме другите да прощават на нас, така трябва и ние да им прощаваме. 

Бъди разумен. Когато става въпрос за дребна обида, може да приложим следния библейски съвет: „Проявявайте търпимост един към друг.“ 

Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да расте.

Сирни Заговезни е един от най-колоритните и важни празници в българския фолклорен и православен календар.

Познат с много имена (Прошка, Сиропустна неделя, Поклади), той отбелязва прехода към Великия пост и през 2026 г. се пада на 22 февруари.

Основната цел на празника е духовното пречистване. Вечерта по-младите посещават по-възрастните си роднини (родители, кумове), целуват ръка и искат прошка.

Традиционният диалог е:

„Прощавай!“,

„Господ да прощава, простен да си!“.

Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“.

Това е последният ден преди 48-дневния пост, в който е разрешена консумацията на млечни продукти и яйца (затова се нарича „Сирни“).

Трапезата задължително включва:

Баница със сирене и обредна пита;
Варени яйца и варено жито;
Бяла халва с ядки.

Празникът е наситен с магически действия, които целят да прогонят злото и да донесат берекет.

Хамкане: Най-забавният обичай за децата. На червен конец се завързва парче халва или варено яйце, което се върти в кръг, а всички се опитват да го уловят само с уста.
Гадаене: Червеният конец от хамкането се пали – ако гори бързо, годината ще е плодородна, а реколтата – богата. Ако припламне силно в дом с неомъжени младежи, се очаква скорошна сватба.
Огньове (Оратници): Палят се високи огньове и се въртят факли. Вярва се, че височината на пламъка определя докъде ще има плодородие и че огънят предпазва от градушки и болести.
Кукерство: През седмицата след празника (Тодорова неделя) излизат кукерите. Със своите страшни маски и шум на чанове те извършват обреди за прогонване на зимата и злите сили.
Домашни вярвания

Остатъците от храната също имат магическа сила – черупките от яйцата се хвърлят в градината за повече плодовитост на домашните животни. Денят приключва с голямо семейно събиране, което подготвя вярващите за предстоящото смирение и пост.