Отбелязваме Светли четвъртък - специален ден от Великденската седмица, който има дълбоки корени в историята на Църквата.

Това е време, в което вярващите си припомнят събитията, свързани с Възкресение Христово и споделят радостта, която то носи. В евангелските текстове Светли четвъртък се свързва с явяването на Възкръсналия Христос пред апостолите и укрепването на тяхната вяра.

Както всички дни от Светлата седмица, и Светли четвъртък има важно богословско значение. Това е денят, в който Църквата продължава да празнува победата на Христос над смъртта и греха. 

Основните молитви и четения на този ден са насочени към появата на Възкръсналия Христос и укрепването на вярата на апостолите. На този ден се почитат храмовете, посветени на Възкресение Христово и светци, свързани с апостолското служение.

В четвъртък на Светлата седмица евангелското четене разказва как фарисеят Никодим дошъл при Христос и Господ му разказва за повторното раждане от вода и дух, т.е. за тайнството на кръщението.

На днешния ден честваме и паметта на светите мъченици Агапия, Хиония и Ирина.

По времето на император Диоклетиан в Рим живеел един благоверен християнин на име Хрисогон. Той бил добре просветен и кадърен преподавател на християнските истини и добродетели. Християните тъкмо изпълнявали препоръките му и храбро защитавали вярата си.

Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, приемали живата християнска религия. Хрисогон бил преподавател и на света Анастасия (виж 22 декември), която се грижела за християните, затворени в тъмници и измъчвани, с цел да се отрекат от вярата си.

При свое посещаване в град Аквилея (днес в Североизточна Италия) Диоклетиан наредил да му докарат от Рим по-видните християни от пандизите, с цел да ги съди самичък той. Бил доведен и Хрисогон. Императорът дълго го убеждавал да се отхвърли от Христос, само че като не постигнал задачата си, осъдил християнския преподавател на гибел. Обезглавили го и хвърлили тялото му в морето.

При това гонение по напътствие на мъченика Хрисогон един остарял духовник на име Зоил се погрижил да насърчи три девойки християнки, Агапия, Хиония и Ирина , да се приготвят за страдалчески героизъм. Съветвал ги да покажат неотстъпчивост и да устоят на изтезанията, които щели да понесат поради вярата си.

Няколко дни по-късно трите сестри били хванати от езичниците и отведени при императора. Той ги убеждавал една по една, само че девойките били твърди във вярата и не се огънали пред заканите с мъчения. Заедно с други пандизчии били отведени в Македония и там, в Солун, траяли да ги принуждават да преминат в езическата вяра. Трите сестри християнки оставали непреклонни.

Като се убедил, че не може да разколебае вярата им, императорът осъдил Агапия и Хиония на гибел посредством изгаряне. А малко по-късно един боец със стрела пронизал най-малката Ирина. Така и трите станали жертва на едно от последните гонения против християните.