В нашата болница имаме пълен набор от съвременна апаратура - току-що монтирахме нова гамакамера

Пациентите с множествената склероза у нас получават същото лечение, което се прилага и по света

- Акад. Миланов, по отношение на неврологията ние българите все по-болни ли ставаме?

- Повечето неврологични заболявания са с генетично предразположение. Не че са генетични заболявания, но за множествена склероза, паркинсонова болест и др. човек има някакво предразположение да ги развие в даден момент. Стресът наистина оказва влияние на всички болести. Когато си под стрес, по-лесно ще се разболееш, но не бих казал, че ставаме по-болни.

- Кога отиваме на преглед при невролог, какви са здравните ни навици?

- Българинът смята, че е безсмъртен, че няма да се разболее от нищо. Рядко ходи на преглед, и то само когато няма накъде. Хората не ходят на профилактични прегледи, докато в европейските държави културата е да си направиш профилактика и да откриеш заболяването навреме. Тук го няма това.

- Т.е отговорът на следващия ми въпрос - какви са тенденциите за ранно диагностициране на заболяванията в неврологията, е, че са по-скоро негативни?

- Тенденциите са по-скоро негативни, да. Но младите са различни хора в сравнение с по-възрастното поколение. На 20-30-годишна възраст започват да имат европейска култура. Ранно се обръщат към лекар, търсят причините за неразположението, което изпитват. Ще се променят нещата, но трябва време.

- Какви новаторски подходи в неврологията в УМБАЛНП „Св. Наум" може да споделите?

- Винаги сме се опитвали да сме в крак с новите неща. Невинаги е лесно, защото медицината става все по-скъпа в цял свят. Всички нови диагностични тестове са по-скъпи от старите.

Ние току-що монтирахме нова гамакамера - уред, който ползваме за навременна и ранна диагностика на паркинсоновата болест. Аз я въведох за първи път в неврологията през 2005 г. Имахме стара гамакамера, която се амортизира с времето. Това е много хубав метод, прави се предимно в университетските болници.

По отношение на друга апаратура - имаме всичко, което е съвременно. В нашата болница има и барокамера - интересен метод за лечение, който се ползва много широко за различни заболявания. Прави впечатление, че хората много го търсят. Причината вероятно е, защото българинът лекарства не обича, но добавки много обича. Тъй като барокамерата е малко алтернативен метод на лечение, интересът към нея е голям. Но има ефект. Това, което би се правило в една европейска клиника, ние го прилагаме в болницата.

- Ако имаме често главоболие, кога трябва да посетим лекар?

- Това е най-честият въпрос сред младите хора в България. Когато съм бил млад, имах главоболие, притеснявах се и отидох да си направя скенер. Никой не успя да ми обясни от какво е. Сега, след толкова години знаем, че 80% от това главоболие, което се среща при младите, се дължи на стреса. То се нарича тензионно главоболие, свързано е със стрес. Това не означава, че имаш проблеми, а че си на педала - цял ден си ангажиран с много неща. Младите хора, естествено, работят повече от възрастните, захващат се с няколко неща едновременно, а това се заплаща най-малкото с главоболие. Тензионното главоболие е много често срещано сред младите хора, те доста се притесняват. Следващото по честота главоболие е мигрената. То е генетично заболяване, по-често е при жени. Някак си хората с мигрена обаче не се притесняват толкова от главоболието си, колкото пациентите с тензионно главоболие. Вероятно това е така, защото обикновено тензионното главоболие се придружава от тревожност и лека депресия. Това кара младите да търсят помощ. То е доброкачествено, лесно се повлиява, не би довело до последици, но нарушава качеството на живот.

- С медикаменти ли се повлиява?

- Да, но е важно да се знае с какви. Повечето наши пациенти, преди да отидат на лекар, започват да злоупотребяват с аналгетици. Това не са медикаменти, подходящи за лечение на главоболие, защото могат да доведат до неговото усложняване. Има си други медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни, които повлияват. Прави се профилактика, когато е много често главоболието, с антидепресанти. Антидепресантите невинаги са лошо нещо, някои от тях са създадени специално за лечение на това главоболие. То се дължи на изчерпване на серотонина и норадреналина в мозъка. Същите два невромедиатора са свързани с депресията. По тази причина се ползват антидепресанти, а не защото пациентът има депресия.

- Множествената склероза е сред заболяванията, с които експертно се свързва вашето име у нас. Какво е важно да знаем за множествената склероза?

- Свързват моето име с множествената склероза, защото преди да се занимавам с администрация, съм работил почти цял живот в Специализираното отделение по множествена склероза. Тук специализираната клиника по множествена склероза и паркинсонова болест е създадена през 1964 г. В Европа навлизат много по-късно. Поради тази причина имаме традиции, занимавали сме се много време. Нещата тогава бяха много по-сложни, нямаше магнитен резонанс, с който да се постави диагнозата, нямаше лечение. Сега сме на друг етап. Имаме чувство, че множествената склероза нарасна. Но това чувство е малко измамно, защото с магнитния резонанс диагнозата се поставя много лесно. Ние непрекъснато се сблъскваме със случаи, като например млад човек с главоболие, отива да си направи магнитен резонанс, без да се е консултирал с лекар. В изследването се появяват плаки на множествена склероза. По тази причина диагнозата се слага много по-рано, слава богу вече има и лечение. Има епидемиологично проучване за заболяването, правено през 1996 г. Тогава честотата беше 44 пациенти на 100 000 население. Сега колежка завърши подобно проучване, честотата вече е 120 на 100 хиляди в световен мащаб.

- Има ли статистика у нас?

- Статистиката е такава - някой прави дисертация. В цял свят се изследва тази честота, която е в пъти по-голяма отпреди. Според мен се дължи на магнитния резонанс, който бързо поставя диагнозата и на по-дългата преживяемост на пациентите. Със съвременните медикаменти пациентите живеят много по-дълго. Навремето, когато нямаше лечение, пациентът се инвалидизираше за няколко години и умираше след това. Сега категорично не е така. В момента у нас има поне 11 медикамента за лечение на множествена склероза. Имаме всичко, което го има и в света.

- Каква е в момента средната продължителност на живота на тези пациенти?

- Много е трудно да се каже. Има различни форми на заболяването - лошо и много леко протичащи. Тук не говорим даже толкова за продължителност на живота, колкото за инвалидизация. По-скоро броим времето, за което човек достига до инвалидност, тоест да бъде прикован на инвалидна количка. Грубо, поне 15 години е сигурно, че пациентът ще живее нормален живот. В цял свят текат непрекъснати проучвания, затова, ако днес си говорим за 11 медикамента, другата година ще са 20.

- Какви съвети давате за превенция от неврологичните заболявания? Към какви правила трябва да се придържаме, какви здравословни навици трябва да имаме?

- Превенцията е сложно нещо в неврологията, ако изключим инсултите. Те са нещо, което зависи от начина на живот. Ако говорим за всички останали неврологични заболявания, превенцията на стреса е това, което би могло да предотврати началото на заболяванията. Пациентът например има предразположение към паркинсонова болест, рано или късно ще я развие. Стресът обаче може да я отключи много по-рано.

Стресът може да отключи и множествената склероза, която е автоимунно заболяване.

Ясно е, че лошите здравни навици най-сериозно се отразяват на инсултите. Първото важно лечение е лечение на високото кръвно налягане, евентуално на диабета, на ритъмни нарушения на сърцето, което обаче не се случва. И понеже не се случва, завършекът е инсулт.

Повечето пациенти не разбират, че не е просто високо кръвно налягане. Проблемът е, че когато е високо и не го контролираш, се увреждат кръвоносните съдове. Много просто обяснимо е - високото налягане на една течност води до увреждане на съда, през който тя се движи. Важен е контролът на кръвното налягане, в аптеките продават апарати, всеки може да си го мери.

Начинът на хранене на българина е от значение.

Ние ядем мазни свински храни, солена туршия, да не говорим за алкохола.

Според средиземноморската диета алкохолът се смята за полезен до 2 чаши вино на ден и до 50 мл концентрат. Над това количество обаче алкохолът не е полезен.

- Като визионер в неврологията какво мислите, че ще се промени в близкото бъдеще?

- Почна да се променя. Това, което не вярвах, че ще се случи, е лечението на редките генетични заболявания и не толкова редките. Наследствените заболявания, за които не съществуваше лечение, то вече започна да се появява. За някои от тези заболявания, от които децата умираха в много крехка възраст, има генетично лечение. Мисля, че следващото, на което ще бъдем свидетели, е бумът на генетичното лечение на такива заболявания. В България то се заплаща от НЗОК.