Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ издава масови откази за удостоверение за български произход на българи от Македония. Организациите на българи в чужбина имат право да издават документ, който да послужи на желаещите да получат удостоверение за произход от ДАБЧ. Това заяви пред БГНЕС адвокат Игнат Стойчев от адвокатско дружество “Гайдаров и Дочев”, Софийска адвокатска колегия.

ДАБЧ издава отказ на заявителя, защото в документа от българската организация нямало достатъчно данни за българския произход на неговият прадядо, роден през 1897 г. Този произход е обоснован от българската организация със статистиката на Васил Кънчов, издадена през 1905 г. за етническия характер на областта Македония. Тя е международно призната.

Въпреки това, според ДАБЧ не важала, защото се отнасяла за 1905 г., а не за по-ранен период, посочва адвокатът.

Твърдението е повече от абсурдно. Всяка статистика отразява състоянието на нещата към по-ранен момент от момента на нейното издаване. Естествено, че този, който е роден през 1897 г., е преброен осем години по късно през 1905 г. За осем години е невъзможно да се промени етническия състав на населеното място, още повече че за въпросния период етнически размествания на населението в Македония няма.

Това недоразумение в практиката на ДАБЧ оспорваме пред съда. Случаят далеч не е изолиран – има много откази със същия неправилен мотив “няма данни за въпросната година”,без в отказа да има аргументация защо се приема така, подчертава Стойчев.

Той допълва, че правният абсурд става още по- очевиден, когато се погледне практиката на ДАБЧ преди 2-3 години. Тогава аналогични случаи са били решавани по противоположен начин – признаван е българският произход на заявителя, без ограничение кога назад във времето са родени неговите възходящи. Важна подробност е, че уважените от ДАБЧ стари преписки безпроблемно се одобряват от Министерството на правосъдието и вицепрезидента, които дават българско гражданство на заявителя, казва Стойчев. Това потвърждава правилния подход да се използва статистиката на Васил Кънчов, както и тази на Българската Екзархия от организациите на българи в чужбина.

Освен това, няма нормативен акт или инструкция от страна на държавен орган, която да ограничава използването на споменатите научни източници. За доказване на български произход, организациите на българи в чужбина могат да използват българската именната система, майчиния език на заявителя, официални и частни писмени документи, научни източници и др., казва още адвокат Стойчев.

Агенция БГНЕС потърси за коментар по казуса ДАБЧ, до момента не сме получили отговор от тях. /БГНЕС