Два милиона италиански работници се трудят всеки последен ден от седмицата. Въпросът за неделния труд предизвика доста полемики в страната. Странното е, че дори и в тази твърде католическа страна неделният труд не е табу. Така е от 1998 г., поне ако вярваме на наскоро проведеното от Центъра за изследване на пазара и индустриалните сектори проучване. 80% от италианците са “за” магазините да са отворени и в неделя. Но това е по-скоро, за да могат да пазаруват, а не защото искат да работят.

Очакванията бяха за доста по-нисък процент привърженици на неделния труд, но трябва да сме наясно, че истинските католици в Италия са все по-малко – едва 32%. Що се отнася до регламентирането на неделния труд – от 1998 г. на магазините е разрешено да отварят врати 13 недели в годината, осем от тях в седмиците предшестващи Коледа, Нова Година и Богоявление. Два от основните синдиката в страната се съгласиха да подпишат новата конвенция по труда, в която неделния труд да бъде изцяло позволен.

Но един от най-големите синдикати, близък до дясното политическо пространство, отказа. Той обоснова отказа си с надеждата да бъде намерен някакъв компромис. Според този синдикат неделята трябва да остане ден за почивка за повечето трудещи се, като целта е да се запази равновесието в италианското семейство.

Всеки човек трябва да бъде свободен сам да избира дали да работи в неделя или не. Още повече че неделният труд не може да се разглежда като ефективен метод за съживяване на икономиката, отново по мнението на този синдикат. Нито пък ще помогне за създаването на нови работни места. /РФИ