От Асоциация на индустриалния капитал в България настояват да бъде оттеглен законопроект, с който се изисква прехвърляне на "спящите" акции на посредници.

Това е проектът на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13 май 2020 г. Текстовете са двукратно отхвърлени докато проектозаконът е бил концепция. Позицията на АИКБ е изпратена до финансовия министър Владислав Горанов.

От АИКБ се питат защо предложението, трето по ред, се прави в безпрецедентно труден за българската икономика момент.

Проектозаконът принуждава хората да прехвърлят акциите си от сигурно и неизискващо разходи от тяхна страна място (Регистър А на "Централен депозитар" АД, в който са сега коментираните сметки на физически и юридически лица) към инвестиционни посредници, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. Преместването на сметките означава съществено снижаване на сигурността, съпътствано с такси за различните услуги след изтичане на 24-месечен гратисен срок.

Предложеният законопроект принуждава акционерите да предприемат пътувания (за българите, живеещи в чужбина, а и извън областните центрове), както и сложни и скъпи административни процедури, свързани с унаследяване. При това в условията на глобална пандемия, при която са в сила точно обратните мерки - ограничения за пътуване между държавите и физическа дистанция.

Насилени да правят избор, от една страна, между значителни разходи, рискувайки в т. ч. здравето си, и от друга - загубата на собственост, конституционно защитена формално, стотици хиляди акционери най-вероятно ще предпочетат да загубят две неща: своите акции и своята вяра в правовата защита и неприкосновеност на личната собственост в България. Очевидно подобен избор е в пряк ущърб на техните интереси, чиято защита се прокламира да е в основата на проекта за закон.

Предложението няма аналог в нито една европейска държава, нито е продиктувано от изискванията на европейското законодателство, пишат от АИКБ.

Те изреждат документите, на които противоречи предложението на Финансовото министерство:

Договор за функциониране на Европейския съюз (чл. 63 - свободно движение на капитали, чл. 49 - свободно право на установяване);
Конституция на Република България (чл. 17 (3) - неприкосновеност на частната собственост);
Решения на Конституционния съд:
Дело № 5/ 2013 г., където: "Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо";
Дело № 4/ 1996 г., където: "Държавата е длъжна да се грижи и да предприема мерки за осъществяване на защита и контрол за опазване на историческото, националното и архитектурното наследство. Това обаче не означава, че може да се ограничава правото на разпореждане на собственика. Никъде в Конституцията не е регламентирано и следователно не е позволено принудително отчуждаване на частна собственост за обществени нужди";
Принципите на правовата държава, очертани по съдържание от редица решения на Конституционния съд;
Правото на собственост в неговата цялост като съвкупност от правомощия - право на владение, право на ползване и право на разпореждане.
От работодателската организация много конкретно описват слабостите на законопроекта:

"Проектозаконът въвежда дискриминационно отношение според вида на собствеността, като за притежаваните от държавата и общините сметки за ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар (включително за акциите, придобити срещу инвестиционни бонове), служебното прехвърляне не се прилага, в отлика от всички останали титуляри на собственост в това число и на първо място - гражданите.

Без да се държи сметка за волята или съгласието на собствениците, им се вменяват задължения за разпореждане със собственост, последвано от служебно прехвърляне, задължение за самоидентификация на дялопритежателите, погасява се правото им да получат паричната равностойност на дяловете си, и в крайна сметка средствата се изземват и прехвърлят в държавния бюджет. Впрочем същото се отнася и за акциите, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и са държани по неактивни лични сметки, с други думи - дори не се отчита възможността за инициатива и търговска активност изобщо", пишат от АИКБ.

Работодателите подчертават, че представените мотиви към законопроекта съдържат множество неточности и дори неверни твърдения.

Те дават пример с направената неизвестно как оценка за 2 млрд. лева на акциите по номинал е несъстоятелна и драстично се различава от елементарно представената собственост на 2,5 млн. притежатели на бонове от масовата приватизация, притежаващи по номинал капитал от 25 (деноминирани) лева т. е. общо акции с номинал от порядъка на 62, 5 млн. лева (2,5 млн. души по 25 лв. е 62,5 млн. лева, а не 2 млрд. лева). Разбира се, по-малката обща сума не означава по-безобидно национализиране на собственост, каквото ще се случи, ако такъв закон бъде приет.

Независимо, че авторите на законопроекта са заменили термина "спящи" акции с "неактивни лични сметки", това не се различава от конфискация на банков депозит, по който няма нови вноски или тегления, категорични са от АИКБ.

Според тях този проектозакон е едно конфискационно решение. С неговото приемане стотици хиляди граждани ще загубят собствеността си в такива акции напълно, а останалите до обявеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от такси за инвестиционни посредници, такси за фонд за гарантиране на инвеститорите, разходи за възнаграждения, коли и офиси на управителите на безпрецедентния фонд. Малцината печеливши ще бъдат управителите на фонда и свързаните с тях лица и няколко инвестиционни посредници, категорични са от АИКБ.

Те смятат, че от цялата операция по прехвърляне на акции няма да спечели дори и държавния бюджет.

"Неразбираемо е какви или чии интереси налагат продължаването на явно неприемливи и противоконституционни опити за конфискация, наричани "нова регулация" на отношения, продиктувани от особеностите на пазарната обстановка, и които са достатъчно ясно и недвусмислено регулирани от действащия Търговски закон и Закон за публично предлагане на ценни книжа", предупреждават от АИКБ.

Работодателите са категорични, че с предлагания законопроект се създадат нови проблеми (собственост, акционерни права по вид и размер, управление на акционерни дружества при спорни участия в тях и пр.) и за гражданите, притежаващи такива акции, и за бизнеса. Това ще рефлектира върху държавното управление, категорични са от АИКБ.

От АИКБ предлагат:

- широко информиране на акционерите относно техните права и възможности;

- улесняване и поевтиняване на унаследяването;

- електронната идентификация и отдалечения достъп и управление на тези активи.

От АИКБ припомнят резолюция от 10 декември 2018 г. на Икономическия и социален съвет (ИСС), при предишно отхвърляне на проектодокумента:

"14.2. ИСС обръща внимание, че анонсираният начин за решаване на проблема със "спящите акции", както и начинът за съхранение на финансови инструменти, придобити на капиталовия пазар в България, може да се отразят негативно на сигурността на собствеността, на инвеститорската активност и като цяло - на развитието на капиталовия пазар у нас."

Заложените текстове в този проектозакон са отхвърлени при предишни обсъждания от: предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари; работната група, създадена от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на капиталовите пазари - Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Национална комисия за корпоративно управление, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на независимите синдикати в България; Конфедерация на труда "Подкрепа"; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на България - Икономическия и социален съвет. /news.bg