Общо 65,2 процента от участвалите у нас в изследване за сенчестата икономика считат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се изкарат повече пари. А само 36 процента от анкетираните споделят, че икономиката в сянка е тежко морално престъпление, показват резултатите от изследване, направено по научноизследователския проект "Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми". То беше представено днес от проф. Емилия Ченгелова и от учени от Института за изследване на обществата и знанието БАН.

В националното представително изследване за сенчестата икономика са участвали 1000 анкетирани над 15-годишна възраст. Икономиката в сянка се нарича още сива, неформална или скрита икономика. "При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, но тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика се допускат нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, обясни проф. Ченгелова.

Тя информира, че 56,9 на сто от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза. 65 на сто от участвалите в изследването са убедени, че всички закони трябва да се спазват. Само 31,9 процента са убедени обаче, че повечето закони са добре написани и са напълно приложими за реалния живот. Като цяло може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството, коментира проф. Ченгелова.

Тя подчерта, че изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството. Хората с по-ниско образование много повече са критично настроени и си позволяват да не спазват законодателството. Младите хора - особено тези до 25 години, са най-критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, обясни проф. Емилия Ченгелова. И обобщи, че 81 процента от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеални и висши цели.

Най-често разпространената сива практика у нас е когато работещите имат трудов договор, но се съгласяват да бъдат наети на по-ниска заплата и да бъдат осигурявани на по-ниска сума, но в замяна получават "на ръка допълнително необлагаеми пари", заяви проф. Емилия Ченгелова. Тя отбеляза, че има тенденция работата, изцяло без договори да намалява, но при 30-40 процента от работодателите е разпространена практиката да дават пари на ръка на своите работници, извън трудовите им договори. /БТА