В България има политици, които, въпреки курса на управляващото мнозинство към Брюксел, са готови да работят с Русия. Това заяви руският посланик в България Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС.

„Повечето български политици и правителството следват курса на Брюксел и не са заинтересовани от възстановяване на отношенията с Русия, но има партия „Възраждане“, българските социалисти, партия „Алтернатива за българско възраждане“ и други политически и обществени сдружения, които са проводници на здравия разум. Заедно с тях ние празнуваме празниците на нашата обща история. Да се надяваме, че заедно с тях ще отбележим тук с чест и 80-годишнината от победата във Великата отечествена война, макар че вероятно много ще зависи от развитието на ситуацията на фронта на СВО и действията за по-нататъшното уреждане на конфликта. Но във всеки случай ние със сигурност ще отбележим празника 9 май тук. Със сигурност ще отидем до паметниците на съветските воини, издигнати в различни градове на България. Със сигурност ще отидем в Пловдив, където обществеността традиционно се събира на паметника на Алеша. Изобщо всичко това ще бъде много тържествено, ще продължим тази добра традиция“, каза дипломатът.

Няма официални контакти

Митрофанова заяви, че въпреки годишнината на двустранните отношения, България и Русия са преживели една натоварена 2024 г. без официални контакти.

„Отиващата си 2024 г. беше много наситена със събития. Едно от основните събития беше 145-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Ние не отбелязахме тази дата на официално ниво, но благодарение на обществени организации бяха подготвени и проведени две много добри научни конференции в София и в Москва с участието на учени, политици и общественици. Юбилеят беше повод да се анализира изминатият път и да се определят задачите за бъдещето. След резултатите от конференциите ще бъдат издадени брошури с изказванията на участниците“, каза Митрофанова.

Дипломатът отбеляза със задоволство, че български политици и бизнесмени са взели участие в редица важни събития в Русия. „През тази година традиционно се проведоха големи икономически форуми в Санкт Петербург и Владивосток, много събития в различни руски градове бяха проведени във връзка с председателството на страната ни в БРИКС. И с голямо удоволствие отбелязвам, че на повечето от тях присъстваха представители на българския бизнес и български политици, което дава някои положителни импулси за бъдещо сътрудничество“, каза тя.

Митрофанова подчерта, че бизнес отношенията между България и Русия са замразени на официално ниво. „Ще кажа съвсем откровено: на официално ниво практически няма никакви отношения между нашите страни. Няма никакви контакти нито чрез правителството, нито чрез парламента, единственото, което е запазено, е някакво сътрудничество чрез правоохранителните органи, което се изразява в екстрадиране на престъпници. Това е всичко“, каза посланикът.

В същото време Митрофанова говори за значими контакти с отделни политици, неправителствени организации и граждани. „Имаме контакти с редица български политици. Обменяме мнения по актуални въпроси. Български политици ходят на някои събития в Руската федерация, защото не искат да губят контакти с руските си колеги. Имаме най-забележителните отношения с нашите граждани, с нашите сънародници, с неправителствените организации, които са работили и продължават да работят в областта на българо-съветските, а след това и на руско-българските отношения. Във всеки град, където и да дойда, срещаме огромен брой хора, просто на улицата те се приближават до мен, изразяват своята солидарност с нас и ни пожелават успех“.

Съдбата на паметниците

Продължавайки темата за сътрудничеството с български обществени организации, Митрофанова отбеляза, че много от тях са поели доброволната мисия да опазват паметници от общата история на двете страни. „Ако говорим най-общо за паметниците в България, има много паметници, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 г., около 580 паметника. Има и 180 паметника, посветени на освобождението на България от Червената армия заедно с българското опълчение в края на Втората световна война. Трябва да се отбележи, че като цяло паметниците се поддържат в добро състояние, като това се прави от местната общност. Но, разбира се, никой не е защитен и от вандали. След нападението над масовия гроб на съветски войници в софийския квартал „Лозенец“ през октомври имаше бърза реакция от страна на обществеността и в рамките на няколко дни всички следи от нападението бяха премахнати“.

Посланикът говори със съжаление за съдбата на паметника на Съветската армия, който е бил нарязан на парчета и свален от постамента си под претекст за реставрационни работи. „Местните власти действаха доста хитро, те казаха, че не събарят този паметник, а ще го възстановяват, защото имало ръжда, конструкцията била корозирала и т.н. Но ние прекрасно разбираме, че за тази цел не е било необходимо да се премахва скулптурната група, още повече да се реже на парчета, както са направили българските власти. Сега тези фрагменти се намират на съхранение в село Лозен, където лежат на открито. И по принцип засега не се виждат други действия по този въпрос. Да се надяваме, че все пак ще има някакво решение по тази тема. Виждате, че на първо място това е въпрос на самите българи.