Търговската колегия на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение единодушно постанови, че застрахователят има правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност на договор за "Гражданска отговорност", по който е страна и без да е възникнал конкретен правен спор, свързан с него, съобщи lex.bg.

"Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено", заявява Търговската колегия. Следователно, когато ищецът имал интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, бил допустим процесуален способ за предявяване нищожност на застрахователния договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност.

Колегия посочва, че за наличие на такава неяснота, която създава несигурност в правното му положение, е достатъчно ищецът да е направил "разумна субективна преценка".

"По тези съображения следва да се приеме, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним (несанируем) порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия", тълкуват върховните съдии. Според тях внасяйки по този начин яснота в правната си връзка с насрещната страна, застрахователят предотвратявал възможността за отправена му бъдеща претенция за обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие.

Съдиите сочат като допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение "важното социално предназначение на застраховката "Гражданска отговорност" и "превантивният ефект за третите лица - потенциални жертви на ПТП и потенциалните оправомощени да предявят пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на делинквента".

Висшият адвокатски съвет пък застъпи обратната теза в становището си по тълкувателното дело - по този начин щели да се открият неограничени възможности за оспорване на действителността на всеки сключен договор за "Гражданска отговорност", а това е недопустимо с оглед правната му същност и предназначение.

От правния сайт припомнят, че самото тълкувателно дело беше образувано след сигнал на Комисията за финансов надзор, че един застраховател е предявил множество искове пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и тн., в които твърди, че договори за "Гражданска отговорност, по които е страна, са недействителни.

За да се избегне именно това съмнение на Висшият адвокатски съвет, Търговската колегия на ВКС се произнесе и за това кои пороци на договора за "Гражданска отговорност" водят до неговата нищожност.

"Допустимо е по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" поради липса на съгласие", прие ВКС.

В тълкувателното решение се посочва, че като всяко основание за нищожност - липсата на съгласие, независимо от проявната ? форма, е тежък порок. "... Не може да бъде отречено правото на застрахователя при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между страните", тълкуват съдиите.

Според тях обаче е недопустимо прогласяване нищожност на договор за "Гражданска отговорност" поради липса на представителна власт за застрахования, по предявен иск от застрахователя.
Недопустимо е и по иск на застрахователя той да бъде обявен за нищожен поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни за самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ.

При обявени неверни данни за самоличността на посочените това не води до нищожност на договора за "Гражданска отговорност", защото този извод може да се обоснове и от неизчерпателното им изброяване в разпоредбата, както ВКС обяснява. Това според върховните съдии означава, че информацията за тях не е съществена за сключване на застрахователния договор, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им, които ще подлежат на съдебна преценка във всеки отделен случай.

"Анализът на възприетото законодателно разрешение налага да се приеме, че в случая законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му. Същото е в пълно съответствие и с основната функция на гражданското право - да обезщетява и да гарантира сигурност, а не да санкционира", заявява Търговската колегия.

С тълкувателното си решение тя прие още, че "неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.29 ЗЗД". Като посочи, че за него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ.

Освен това Търговската колегия постанови, че "съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за "Гражданска отговорност", не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл.477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 КЗ и на Гаранционния фонд".