С правилна политика общините могат да печелят от туризъм, убеден е археологът проф. Николай Овчаров, който преди броени дни показа нова находка от Перперикон - бронзов кръст с изображение на разпънатия Христос.

В интервю за БГНЕС проф. Овчаров заяви, че при добър синхрон между централната и местната власт, нещата се получават.

БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Проф. Овчаров, кои са приоритетните обекти през новия археологически сезон?

Проф. Николай Овчаров: Обектите, за които аз отговарям са „Перперикон“ край Кърджали и „Мисионис“ край Търговище. Това са два много амбициозни проекта, които изпълняваме. На „Перперикон“ работим вече 19 година, а след като от тази година осигурихме нужните средства усилено проучваме и „Мисионис“. И на двата обекта работят огромни колективи. Самият факт, че сега разговаряме с вас, означава, че има кой да я продължи и в мое отсъствие.

Макар и за няколко седмици можем да се похвалим и с първите резултати за този археологически сезон. Ще започна първо от „Мисионис“, защото именно там се появи преди две седмици първият интересен момент. Става дума за епископската базилика от V-VI век, която е разкрита още през 60-те години на миналия век от моя покоен баща проф. Димитър Овчаров. При разкриването на огромната църква от запад той попада на баптистерий, който е бил свързан с голямото масово покръстване на възрастните езичници. Той е един от най-добре запазените на Балканския полуостров. Казано по друг начин – това е една стая с тухлен под в центъра с басейн. Сега успяхме да намерим средства и да отворим този баптистерий, който е бил затрупан с пръст от баща ми, защото тогава не е имало условия да бъде съхранен. Част от него е разрушен, но ние ще можем да говъзстановим. Със средства на спонсори ще бъде реставриран и поставен стъклен похлупак.

На „Перперикон“ са не по-малко интересни новите находки. Успяхме да разкрием най-ранната епископска резиденция от средата на V век. Само да върна малко предистория – още през 2004 година открихме една църква в най-високата част на акропола на „Перперикон“, която на базата на архитектурните показатели, както и на една монета в зида на църквата, се определя от първата половина на V век като епископска базилика. Откритите надписи я определят като най-старата раннохристиянска църква в Родопите. Към нея открихме и самата резиденция на епископите, които са покръствали траките. До този момент ние имаме само две открити епископски резиденции в Северна България – Дуросторум (днешна Силистра) и Нове (римски град край Свищов). Те обаче са от втората половина на V век. Свидетелства за по-ранния период на базиликата на „Перперикон“ е, че сградите не били толкова луксозни, а впоследствие заради административните нужди са се разширявали.

По отношение на находките досега сме открили над 130, сред тях монети, няколко стъклени гривни, една фибула (вид накит, с който се е придържала дрехата) и кръст с изображение на разпънатия Христос, датиран е от X-XII в. Интересно при него е, че някога е бил реликварий, т.е в куха част са се съхранявали мощи. По някое време задната част се е загубила и е превърнат в стационарен кръст.

Друг проект, по който работим е открита преди две години още една раннохристиянска църква. Предстои цялостна реставрация, в момента се изготвя проект. Както обикновено „Перперикон“ дава много интересни резултати, за които тепърва ще си говорим.

Детайлно описание на тези сгради планираме да опишем в първия том на новата ни книга „Акрополът на Перперикон“, по която работим огромен колектив – античници, средновековци, нумизмати, епиграфи. В книгата ще покажем цялостния облик на Акропола в периода от II-III век до XIV в., когато попада след тежка обсада под ударите на Османските завоеватели.

БГНЕС Как консервирате откритите находки?

Проф. Николай Овчаров: Първоначално се прави аварийна консервация, а впоследствие с финансирането по проекти се превръща в истинска консервация. В Акропола например, всичко е реставрирано и консервирано. Дейностите са направени по 4 европейски проекта. И като говорим за средствата –не става дума само за консервиране. Изградили сме издигнати пасарелки, за да не се ходи по паметниците. Всички находки в Акропола са изолирани от туристическото присъствие. Последният проект, който завършихме през 2016 година със средства на Норвежката програма е средновековната кула на „Перперикон“, която е запазена на 12 метра височина. С дървени конструкции туристите може да се качат до върха.

БГНЕС: Друг проект е строежът на посетителски център. На каква фаза е изграждането?

Проф. Николай Овчаров: Проектът стартира през декември 2017. В момента тече тръжната процедура. Посетителският център е задължителна сграда за обект от ранга на „Перперикон“. Всички такива обекти по света, сред тях и египетските пирамиди, имат подобни сгради. Още на входа посетителите получават информация. Планирано е изграждането на кафе за кратка почивка. Там ще се продават и билетите. Казано по друг начин този център оформя „Перперикон“ след като е изградена инфраструктурата и павильоните за сувенири.

БГНЕС: При всички тези мащабни проекти каква е ролята на държавата?

Проф. Николай Овчаров: Голяма е ролята, особено след 2008 година, когато бяха актувани обектите, защото без акт за собственост не може да кандидатства по европейските проекти. Този процес все още не е завършил. Такъв е случаят с „Мисионис“, все още не сме получили документа, всеки момент го чакаме. Принципът е следният: когато се актуват обектите, държавата ги дава на общините за концесия в порядъка на 10 години. Оттук нататък местните власти поемат щафетата за кандидатстване. Що се отнася до самите археологически проучвания, финансират се изцяло от държавата. Например, за „Перперикон“ имаме специална субсидия от 250 000 лева, която от държавния бюджет се прехвърля по сметката на община Кърджали. За „Мисионис“ през община Търговище ще получим 100 000 лева. Допълнително самите общини отпускат средства, ако се налага. Лично моята преценка е, че при добър синхрон между централната и местната власт, нещата се получават.

БГНЕС: Както се вижда общините получават огромни средства, предполагам има и възвръщаемост?

Проф. Николай Овчаров: Сумите не са тайна. За тази година не мога да кажа, но за предишните в местната хазна на Кърджали влизат между 150 000 и 200 000 лева чисти приходи от билети. Това е добрият пример „Перперикон“, където се вижда, че общината има достатъчно средства да развива туристическа дейност или консервация. Подобен добър пример е „Долината на тракийските царе“ в Казанлък. И естествено, шампионът „Царевец“, който привлича хиляди туристи още от 80-те години на миналия век. Има и лоши примери, разбира се, където не малко общини спечелиха европроекти, реновираха обектите, но туристическият поток е нулев. /БГНЕС