Съгласни сме с констатацията на Джон Райън, изразена по време на конференцията "Здравословното бъдеще на Европа" – част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, че 70% от здравните разходи на Европейския съюз са за лечение на хронични болести, предизвиквани много често от начина на хранене. Това каза за предаването "Хоризонт до обед" психологът д-р Елисавета Павлова от Първа българска организация за хранителни нарушения. Тя е и лицензиран специалист по ментално здраве при хранителни нарушения:

Ние се занимаваме с различните форми на нарушено хранене като анорексия, булимия, безконтролно хранене, което беше признато официално през 2013 година като психична диагноза. Занимаваме се и с другите форми на нарушено хранене и проблемите, свързани с храна, тяло, хранене и тегло.

Основно помагаме за възстановяване на емоционалното здраве, тъй като в повечето случаи това, което насочва хората, е не как се храним, а с какво, докато фокусът в нашата асоциация е насочен върху това как и защо не използваме един подход на интуитивно хранене. Аз съм лицензирана към американската организация специалисти и този подход е насочен към това колко важно е как се храним, когато изпитваме сигнали за глад, и как да спираме да се храним, когато усещаме чувството на ситост. Този подход е изключително eволюционен. Обучаваме хора и родители, които биха могли да въведат промени в семействата си.

Данни от национално проучване в България от 2010-2011 година показват, че 20% от момичетата и 8% от момчетата на възраст между 10 и 19 години са в риск за развитие на някакъв вид хранително нарушение, отчете Павлова. Разпространението на хранителни разстройства е доста високо и около 10% от младите жени в пубертета и в младежка възраст са засегнати. По данни на Световната здравна организация случаите на анорексия и булимия сред младежи на възраст от 12 до 16 години са нараснали двойно:

Определено при хранителните смущения момичетата са в по-голям риск, въпреки че при безконтролното хранене процентите са почти 50 към 50 за жени и мъже, но то е в по-висока възраст. В България, за съжаление, все още не се разпознават тези заболявания. Един от симптомите на самите хранителни разстройства е отказът да се признаят за такива и да се търси лечение. Определено има изключително много митове. Това, че се спазват диети, е масово разпространено, а реално те в 90% от случаите са ключ за влизане във форма на нарушено хранене, а съответно и за хронични и хранителни разстройства.

Асоциацията предлага актуална професионална информация, обучение и превенция за професионалисти за засегнати лица и техните близки.

Тези заболявания са изключително сериозни, с хронични последици, включително висок процент леталитет и множество физиологични, психологични и социални последици, така че е нужно да се търси помощ навреме и то професионална, категорична бе Павлова. Тя уточни, че Асоциацията започва официална кампания между 26-и февруари и 2-ри март и набира активисти и доброволци. Работата с емоциите, с психиката и мислите е това, което води до трайна промяна и резултати в лечението на хранителните разстройства, обобщи специалистът. /bnr.bg