Терминът "антикюрдизъм" означава враждебност или предубеждение спямо кюрдите, вариращи от индивидуалната ненавист на обикновенни хора до институционализирано, насилствено преследване или дискриминация. С други думи това е социалната и политическа болка на Близкия Изток, особенно в Турция, Иран, Ирак, Сирия ,а и не само.

Тази враждебност обикновено се основава на политически, икономически, религиозни, расови, културни и етнически предразсъдъци.

Антикюрдизмът може да бъде изразен в различни форми от индивидуални прояви на омраза и дискриминация във връзка с отделни кюрди, а и организирани атаки на насилие от страна на тълпи от хора, дори от полицейски или военни атаки срещу цели кюрдски общности.

В историята са известни случаи на преследване и гонения, като например иранското клане на хиляди кюрди около Урмия и депортирането на оцелелите в северен Хорасан през 1609-1610 г. и клането в Дерсим през 30-те години на миналия век от турското правителство.

Могат да бъдат разграничени няколко вида антикюрдизъм:

Политически антикюрдизъм; като забрана или затваряне на всички кюрдски политически партии, представляващи кюрдите, за да постигнат своите основни права.

Икономически антикюрдизъм. Забележителен пример за икономически това е, че Кюрдистан е най-бедният и най-неразвит регион от четирите си съседи.

Богословски или религиозен антикюрдизъм; Преследването на кюрдите заради факта, че изповядват определена религия.

Културен антикюрдизъм; маргинализацията или дори забраната за преподаване на кюрдска литература и история, а и дори забрана за използването на кюрдския език.

Националистичен антикюрдизъм; обвинението на кюрдите в тайно споразумение с външна сила за отслабване на страната, например клането в Карна и Калатан в Иран (в източната част на Кюрдистан) в началото на 80-те години, или най-скандалната престъпна операция "Анфал" в Ирак (на юг от Кюрдистан) по време на което бяха убити 182 000 невинни кюрди.

Расистки или етнически антикюрдизъм: мразят кюрди само поради факта, че те просто са кюрди; Пример за това е Саддадин Ходжа (1537-1599), турският мюфтия на османските турци, които в книгата си "Taj ul-Tawarikh" (История на короната) пише:

"Това е предписано от Бога, кюрдите не могат да изградят своя държава, защото един ден Пророкът Мохамед посети ужасен и грозен мъж изплаши Пророка и го попита къде е бил приятелски и с уважение отговори, че той е кюрд Пророка вдигна глава към небето и каза: "О, Боже, не позволявайте на кюрдите да се обединят, ... техният съюз ще доведе до унищожаването на света "."

***
Антикурдстката нагласа, известна още като антикюрдизъм или кюрдофобия, т.е. враждебно отношение, нетолерантност или расизъм, ирационален страх към кюрдския народ, кюрдската култура или кюрдския език. Човек, който изпитва кюрдофобия, понякога се нарича "Кюрдофоб".

Терминът "антикюрдизъм", очевидно, беше използван за пръв път от Жерар Шалиан, който го използва, за да опише антикюрдските чувства в Ирак и Турция от средата до края на ХХ век.

Вероятно антикюрдски настроения възникват за първи път в резултат на страховете, свързани с кюрдските стремежи към независима държава, наречена Кюрдистан, и в отговор на ултранационалистическата идеология, подкрепена от държавите, в които живеят кюрдите.


Турското правителство институционализира расизма и плаща на учените за преподаването на фалшиви теории, които биха отричали съществуването на кюрди.

Различни ултранационалистически политически партии и групи в Турция успешно осъществиха агитации , като използваха общите антикюридически настроения на турската общественост.

По време на формирането на Обединената арабска република (UAR) в арабския свят антикюрдските чувства станаха по-силни. По това време Гамал Абдел Насър провежда политика на арабизация на новата република, която силово тушира кюрдското политическо несъгласие.

След разпадането на Обединената арабска република Сирия ще бъде официално обявена за Сирийска арабска република (САР) въз основа на същата политика.

Антикюрдски настроения също съществуват в Ирак и Иран, където има голямо кюрдско население. В Ирак антикюрдизмът се проявява под формата на геноцид и кампанията "Афал" на Саддам Хюсеин.

В съвременния Иран антикюрдизмът завършва с изявление на аятолах Хомейни, че кюрдите са "Джин деца (бел.ред.деца на духове)", въпреки че кюрдите са иранска етническа група.

През 2014-2015 г. кюрдите са били цели на различни атаки поради връзката между кюрдските политически групи и регионалното правителство на Кюрдистан със западните страни.

Кюрдите в Ирак и Сирия участваха във войната срещу терористичната група ИДИЛ (организацията е забранена в Руската федерация). В резултат на нарастващата информираност на кюрдския народ заради този конфликт, антикюрдизмът също се увеличава.

Във Великобритания собственикът на кюрдски магазин беше атакуван от кюрдофоб, който заяви, че иска геноцид на кюрдския народ.

През ноември 2014 г. кюрдският футболист Денис Наки стана жертва на атака в Турция. Наки, който играеше за турския клуб "Генчербирлили", беше атакуван от ксенофоби в Анкара, столицата на Турция, когато купуваше храна.Инцидентът се случи малко след като Наки обяви, че е кюрд, а в социалните мрежи изрази подкрепата си за кюрдските воини, които се борят срещу "Ислямска държава".

След това Наки напуска Турция и се завръща в Европа, където възнамерява да продължи футболната си кариера.

По-голямата част от етническите турци имат много негативни мнения за кюрдите. Много от тях пишат думата "кюрди" в кавички и вместо "Kurt" ("Кюрд" на турски език) пишат "K * rt". Изразът "Kurtler Katledilsin" (кюрдите трябва да бъдат убити) се разпространява в няколко турски форума и Twitter.

Турските войници и полицейски служители също използват злоумишлени, обидни думи срещу кюрди, като например "кюрдски остатъци", "копелета" и т.н. - и тези расистки обиди са норма в Турция.

Източници:
(руски език)
Жерар Шальян (род. в 1934 г.) - французский эксперт в области политической стратегии, в недавнем прошлом - директор Европейского Центра по исследованию конфликтов и Фонда оборонных исследований. Советник Центра анализа и прогнозов Министерства иностранных дел Франции. Профессор Сорбонны. Автор многочисленных работ.

Гамаль Абдель Насер Хусейн (1918-1970) - египетский государственный и политический деятель, второй президент Египта (1956-1970).

Дениз Наки - немецкий футболист курдского происхождения, полузащитник турецкого клуба "Амедспор". В составе Германия U-19 Наки выиграл в 2008 году Чемпионат Европы среди юношей до 19 лет, который проходил в Чехии.

landofkarda.blogspot.ru/2008/11/anti-kurdism.html en.wikipedia.org/wiki/Anti-Kurdish_sentiment



Перевёл с английского и подготовил Сулейман Бари.