Бързата промяна в учебния план може да се направи за учебната 2026/2027 г.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев предлага повече часове по математика, по природни науки и до 20% повече български език и литература.

„Аз лично мисля, че в най-голяма степен трябва да се увеличат часовете повече по литература, отколкото по български език, също така - малко по история и малко по география“, заяви той в предаването „Защо, господин министър“ по бТВ.

„Днешните деца ще бъдат активни и през 2070 г. – ние не можем да отгатнем как ще се развие светът, но можем с увереност да предложим, че ще живеят в ерата на променящите се професии, които ще изискват повече и по-широки умения. Счетоводителят, който само осчетоводява, много лесно може да бъде заменен, но счетоводителят, който може да прави и много други неща, ще бъде заменен много по-трудно“, коментира Красимир Вълчев.

По думите му трябва да се върнем към широката общообразователна основа, тъй като тя ще осигури по-голяма адаптивност. Според министъра е необходима и солидна хуманитарна основа, защото днешните деца ще живеят в ера на ефективно взаимодействие на хора и изкуствен интелект.

„Математиката дава умения като абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето, креативност, концентрация“, посочи Красимир Вълчев.

Той заяви, че бързата промяна в учебния план може да се направи за учебната 2026/2027 година.

„Промяната в учебните програми е твърде времеемка и ще отнеме 4-5 години. Започнахме с обсъждане на концепции“, обясни министърът.

По думите му промените, които са били направени преди 10 години, са били контрапродуктивни в някои отношения – че са били по-амбициозни и че децата са били натоварени с повече съдържание.

Националното външно оценяване след 7-ми клас

„През последните 10 години се увеличава тежестта на изпитните задачи, които са свързани с меренето на умения, които предполагат свързване на знания“, посочи Красимир Вълчев за националното външно оценяване след 7-ми клас.

Математика с природни науки и БЕЛ с обществени науки: Да има ли интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас?

„Основният дискусионен въпрос е дали да има интегрален изпит след 7-ми и 10-ти клас – дали да има математика с природни науки и български език и литература с обществени науки“, обясни той.

„Често водим дебата, дали да отпадне външното оценяване след 4-ти и 10-ти клас“, посочи министърът и уточни, че изпитите след седми клас са свързани с кандидатстване и профилирането на учениците.

Преди дни ВАС обяви нищожност на разпоредби от наредбата за оценяване на резултатите от зрелостните изпити в 12-ти клас.

Предмет на оспорване в съдебното производство е разпоредбата на 82, ал. 1 от Наредба № 11/2016 г. /обн. ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 20.09.2016 г./, която гласи, че „Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни“.

„Ако отменим тези текстове, това означава всеки един от нас да предявява претенции оценката от матурата да му бъде променена в дипломата и да искаме да се явим отново. Това би довело до анархия в системата и невъзможност за кандидатстване. Ако и на последна инстанция се потвърди това решение, ще измислим вариант, при който да няма тези последствия“, заяви Красимир Вълчев.

Пълна забрана на мобилните телефони

Той коментира и темата с мобилните телефони и посочи, че при пълна забрана учениците няма да ползват телефоните си не само в клас, но и в междучасията и при дейностите по интереси.

„Те трябва да се концентрират в следващия час, да излязат навън, да се освежат“, посочи министър Вълчев.

Той отново призова родителите да ограничат използването на екраните от децата си.

„Телефоните водят до пристрастяване, имат по-интересно съдържание от това, което децата трябва да учат, и водят до развитие на така наречената когнитивна нетърпимост“, посочи министърът в началото на разговора.