Червените бяха на крилете на радостта. Тяхната номинация Радев разгроми убедително опонентката си Цачева по време на втория тур от президентския вот. С победата на кандидата им социалистите постигнаха минимум три ефекта:

Отново си върнаха контрола върху важна институция – без законодателна инициатива, но с висок рейтинг, чуваемост на позициите и ключови назначения в сферите на сигурността, външната политика, финансите, медиите.

Разбиха мита за непобедимата армия на Борисов и Цветанов. След десетилетие загуби червените най-накрая ликуваха. И то само две години и половина от гръмотевичния провал на кабинета „Орешарски“ и тежкото поражение, което претърпя БСП на предсрочните парламентарни избори, проведени през есента на 2014-та година.

Успяха да предизвикат нови предсрочни парламентарни избори. Припомням, че Борисов обеща – ако ГЕРБ загубят президентския вот това означава, че в страната е настъпила нова политическа ситуация. Тоест – правителството вече не разполага с необходимото доверие от обществото, за да управлява. Което налага мандатът отново да бъде върнат в суверена на властта по Конституция. А това са българските граждани, нека те да решат кой искат да е следващият управленец.

И те решиха. ГЕРБ на Борисов взеха близо милион и 200 хиляди гласа (второ най-добро постижение в историята на партията след резултата от 2009г., когато бяха близо до завоюването на самостоятелно парламентарно мнозинство). Причините за успеха на Борисовата партия са много, но като че ли най-устойчиво се откроиха две:

Наличието на живи партийни структури на практика във всички общини на страната.

Лошо проведената кампания от БСП.

Нали помните какви щуротии слушахме от червените в дните преди вота? Първо Корнелия Нинова се оплака, че демокрацията и е отнела много. После нейните остриета призоваваха за падане на санкциите срещу Русия и признаване на незаконната от международноправна гледна точка анексия на Крим. В челните редици на столетницата забелязахме лица като Иво Христов, Тома Томов и Елена Йончева – страстни апологети на Кремъл и привърженици на диктаторския Путинов режим.

Изглеждаше абсурдно! Партията през чието управление влязохме в Европейския съюз днес заема толкова ретроградни позиции. Нещо повече – от предизборната кампания отсъстваше Сергей Станишев – президентът на ПЕС. Но в нея отчетливо се открояваха русофилите Христов, Томов и Йончева (Тя бе в забранителния списък за посещение в Украйна, който властите в Киев изготвиха като реакция на подкрепата от определени лица за паравеоенните руски формирования в района на Донецк и Луганск).

А черешката на тортата пък бе протежето на Нинова – Крум Зарков, който се подигра с паметта на десетките хиляди българи, избити от човеконенавистния комунистически режим след кървавия преврат на 9-и септември 1944г.

В резултат от което БСП загуби с разлика от победителя ГЕРБ, въпреки че доста от социологическите проучвания дори предвиждаха минимална победа за социалистите. Вече изяснихме причините за фиаското, но нека погледнем поведението на левицата днес. Взеха ли си поука от случилото се?

Отговорът е ясен. Твърдо не.

Днес БСП е слаба опозиция. Нищо, че разполага с двойно повече депутати в сравнение с предишното Народно събрание. За разлика от ситуацията преди година сега червените могат сами да инициират вот на недоверие. Имат нужното количество подписи, дори много отгоре (народните представители на столетницата са 80 при изискуем брой за вот – 48).

Могат, но не го правят. Едва ли не искат. По-скоро не могат.

Опозиционната дейност на БСП към днешна дата се корени в персонални атаки към фигури от мнозинството. Първо беше зам.-министърът с нацисткия поздрав(БСП поиска неговата оставка, но не поиска оставката на президентски съветник, позирал със същия нацистки поздрав), после беше Делян Добрев, а по едно време на мушка се оказа и член на надпартийния медиен регулатор СЕМ(БСП поиска оставка на Жотева заради непремерения й език, но не поиска оставка на депутата си Иво Христов, наскоро демонстрирал още по-непремерен език).

С тези си действия левицата по нищо не се отличава от станалата пословична с яловата си политика самозвана извънпарламентарна опозиция ("Да, България" и ДСБ). Която пише през ден декларации срещу някакви назначения, но не предлага политики. С което дава знак, че явно е по-заинтересувана от кадруването, а не от политиката. Няма визия за България, няма стратегия във важните сфери на държавното управление, няма значими за обществото каузи.

Същото важи и за БСП. БСП иска оставки, но не предлага алтернатива. Още по-смешното е, че дори в полето на действие – компроматната война за шуробаджанащина – представителите на социалистите също търпят критики. Защото каквото са правили ГЕРБ в Хасково, то същото са правили БСП в Каварна, Батак и на ред други места.

През изминалата седмица станахме свидетели на поредния символ на идейната немощ от столетницата. Социалистите дори не могат да избистрят тема за вот на недоверие. С половин уста измънкаха нещо за корупцията, но сякаш те самите не искат да си вкарват подобен автогол. Казахме вече защо – самите социалисти знаят, че са уязвими в подобна дисусия. Ще кажат за Добрев, на тях ще им припомнят за „Батко и братко“. С една основна разлика – в ГЕРБ подават оставки, там се носи политическа отговорност.

За разлика от „Позитано 20“, където до последно бранят сгафилите техни хора. Като обвинения в купуване на гласове депутат Манол Генов, като нареклия българите дебили Иво Христов, като хванатата сто пъти в лъжи Елена Йончева.

Нищо, че Стефан Данаилов, Андрей Райчев и подобни титани на лявото с блеснал поглед ни обясняват, че най-накрая БСП била опозиция. Не, другари. Този път най-накрая социалистите се запътиха уверено към дъното. От където връщане няма. Но каквото си надробиш, това ще сърбаш е казал мъдрият български народ.

Със съкращения Демокрация днес