От Байдън до Путин и от Си до Нетаняху: все по-често държавни лидери прокарват "червени линии", за да покажат на противниците си кои граници не бива да преминават. Но дали от тях има смисъл?

През март 2024 американският президент Джо Байдън предупреди израелския премиер Нетаняху да не извършва сухоземна офанзива в Рафах. „Не може от страна на палестинците да има още 30 000 жертви. Това е червена линия", заяви Байдън в телевизионно интервю.

През февруари външният министър на ЕС Жозеп Борел заплаши Китай: ако Пекин доставя оръжия за руската нападателна война срещу Украйна, това би било прекрачване на една червена линия за ЕС. По сходен начин непосредствено преди началото на войната Путин определи възможното членство на Украйна в НАТО. А за китайския държавен лидер Си Дзинпин очевидно границата на толерантността е свързана с формалното обявяване на независимост от Тайван.

Навремето - през 2012 година - Бенямин Нетаняху пък бе прокарал червена линия в ядрения спор с Иран. Тогава той заяви пред Общото събрание на ООН, че Техеран е на път да се сдобие с атомна бомба и подкрепи думите си с графика, на която бе изобразен прагът, който не бива да се преминава.

Тревожен сигнал за съществуващия световен ред

Действително през последните години прокарването на червени линии в международната политика много се увеличи. По данни на американския сайт Smart Politics преди Барак Обама само двама президенти на САЩ са споменавали линиите, а той - цели 11 пъти. Най-известно е неговото предупреждение спрямо сирийския диктатор Башар Асад - да не използва отровен газ в сирийската гражданска война.

Изследователката на конфликти Ане Холпер от университета „Виадрина" във Франкфурт на Одер казва пред ДВ, че увеличаването на червените линии е израз най-вече на това, че геополитическото съотношение на силите все повече се размества. По думите на Холпер хегемониалните сили сигнализират най-вече следното: „Тук за нас е границата, която не бива да бъде преминавана, за да се запази установеният от нас ред".

Използването на отровен газ в Сирия, вероятното наличие на атомна бомба в ръцете на Техеран или руската инвазия в Украйна - всичко това са нарушения на табу, които именно разтърсват устоите на световния ред. „Когато ред, който смята себе си за стабилен, се почувства предизвикан, се прокарват червени линии - появява се необходимостта да се постави знак докъде може да стигне заплахата, отвъд която врагът не бива да си позволява да преминава", обяснява Холпер.

Блъф за сплашване със странични ефекти

Към това се числи и заплахата с тежки последствия, коите обаче рядко са конкретни. „Всъщност целта винаги е възпиране", посочва пред ДВ Холпер. Принципно става дума за политически блъф, които води след себе си дилема: „Всъщност намерения за налагането на тежки санкции няма, но те трябва да бъдат наложени, ако границата бъде прекрачена".

И Джо Байдън остави открит въпроса каква би била реакцията на САЩ на израелската сухоземна офанзива в Рафах - отправена бе само заплаха от „намаляване на военната помощ" за Израел. Малко след това Вашингтон даде заден ход в реториката, очевидно за да не изпадне в цугцванг: „САЩ не вярват, че действията на Израел в Рафах представляват „голяма сухоземна операция", която прекрачва червената линия на президента Джо Байдън", бе заявено от Белия дом.

Поради това за Ане Холпер прокарването на червени линии е парадоксален инструмент: „Няма желание да се отиде твърде далеч, но контрагентът те принуждава, прекрачвайки линията". Последствията обаче са малки или дори никакви: „Тогава се стига до загуба на доверие или власт, която може да е много по-голяма от същинското прекрачване". Неизпълнената заплаха се възприема като израз на слабост.

Борбата срещу преминаването на граници

Защо обаче в такъв случай постоянно се прокарват червени линии? Защото разпределението на силите в света се променя фундаментално, поради което в ситуациите на ескалации няма други средства, които недвусмислено да бъдат приети от всички участници? Амбициите на Русия, Китай и някои държави от глобалния Юг са причина досегашният световен ред да бъде заменен с нов, казва Холпер. Най-вече силите, които искат да запазят досегашното състояние на нещата, искат да попречат на „пробива в границите", тъй като се знае, че ако един го направи, ще бъде последван от много други.

Същевременно обаче разместването на силите води дотам, че границите вече не могат да се спазват постоянно и навсякъде. Освен това те показват докъде може да се стигне в нарушаването на табутата, а също и за какви ответни мерки има готовност или какви по-скоро няма да се предприемат.

Поради това от гледна точка на изследванията на конфликти не е разумно червените линии да се оповестяват, за да бъдат използвани като механизъм за сплашване. „Тъй като по правило е невъзможно да се формулира заплахата така, че впоследствие да е изключено без желание да се окажеш в цугцванг", обяснява Холпер.

Червените линии е по-добре да бъдат насочени навътре

Изследователката смята, че червените линии не са необходими за определянето на ясна граница и за ясното посочване на нашите правила, които защитаваме. „Точната формулировка на тези правила и граници, за да бъдат уважавани, зависи от лостовете, с които те могат да бъдат налагани". Много по-смислено е червените линии да се използват във вътрешната комуникация - например между съюзнически сили или армии, без обаче да се разпространяват навън.

Външната комуникация на свой ред би трябвало да бъде максимално гладка, за да се предотврати ескалация. Например що се отнася до войната в Украйна, всеки знае, че преминаването на границата от страна на Русия не би било толерирано, посочва Холпер. „По-добре би било всички съюзници в НАТО и ЕС да действат съвместно и да говорят в един глас, за да е ясно, че са единни и никой не би могъл да ги разцепи - така ще се види че те съвместно отстояват своите ценности."