Проучването и добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване в Североизточна България представлява огромен риск за района, съобщават от пресцентъра на ПП „Зелените“.

Ефектите от технологията на хидравлично разбиване върху здравето на хората и природата не са изследвани систематично. В САЩ, където технологията се използва индустриално, добивът на нефт и газ са изключени от регулацията на законите за опазване на природата, на питейната вода, въздуха и почвите. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) не следи за добива и ефектите му върху хората и природата. Съставът на течността впръсквана в земята се считаше за търговска тайна до края на 2010 г. Едва в последните две години, поради зачестяващите случаи на отравяне на земи, води, въздух, животни и хора, политиката по отношение на добива бавно се променя, посочват от политическата партия.

Добивът на шистов газ изразходва големи количества чиста вода. При хидравличното разбиване под земята се впръскват от 7 000 до 30 000 тона вода при всеки отделен удар, във всеки отделен кладенец. Ако се ориентираме по предложената в Пенсилвания и Ню Йорк технологично необходима гъстота на сондите от 16 на 2,5 кв. км., очевидно е какво натоварване за водните ресурси на региона ще донесе добивът на шистов газ. Водата, която ще е необходима за сондажите в Добруджа ще намали нивата на водоносния хоризонт и ще се конкурира с кладенците за битови нужди и напояване. В същият момент тя надали ще бъде купувана от инвеститора на същите цени, защото това би направило добива икономически несъстоятелен.

Химикалите, добавяни към впръскваната вода, са вредни за здравето и природата. Компаниите за добив използват „коктейли” от над 750 химически вещества, от които добавят десетки тонове към впръскваната вода . Изследване на 350 химикала показва, че 75% от използваните вещества са опасни за кожата, очите, дихателната и храносмилателната системи; 40-50% могат да увредят нервната, имунната и сърдечносъдовата система; 37% са опасни са ендокринната система и 25% са канцерогенни .

Добивът замърсява подпочвените води в региона. Около 50% от впръсканите химикали и води остават под земята. Оттам пътят им е непредсказуем, но често завършва в подпочвените води и в чешмяната вода на хората в региона. Особено разпространено е попадането на метан, мигриращ през пластовете след разбиването им, във водата от чешмата (запалване на чешмяната вода). В щата Пенсилвания са документирани 17 пъти по-високи концентрации на метан в питейните води на кладенците в зони на добив на шистов газ. Геохимическият анализ на метана показва, че той не е резултат от естествени процеси на разлагане, а идва от разбитите земни недра. Спецификата на района на Добруджа и Северното Черноморие по отношение на подпочвените води е, че в този район те са артезиански и се намират в един еднороден пласт на голяма дълбочина, който е акумулиран преди хиляди години. Евентуалното му замърсяване дори и от една сонда ще доведе до огромни проблеми с водата на целия регион и даже на областите в съседна Румъния.

Съхраняването и пречистването на отпадните води е много проблематично. Около 50% от инжектираната вода и химикали се връщат обратно през сондата след хидравличния удар: между 50 и 10 000 тона на кладенец. Отпадната вода е силно замърсена. Изпаряването й води до замърсяване на въздуха, а изливането й унищожава растителността и почвата. До момента няма сериозни усилия за пречистване на отпадните води в САЩ.

Добивът на шистов газ превръща големи площи земя в индустриална пустиня и разрушава пътната инсфраструктура. Поради гъстотата на сондите, огромният брой тежки камиони с вода и химикали, както и площта на басейните за съхраняване на отпадни води, плодородна земя на Добруджа ще бъде неизползваема за десетилетия напред, а пътната инфраструктура – тотално разрушена. Това ще доведе до сериозни загуби на общината и собствениците на автомобили, както и до висок риск от пътно-транспортни произшествия.

Добивът на шистов газ тепърва ще бъде оспорван. С преместването на регионите на добив в САЩ от пустинни и степни към населени райони, съпротивата към технологията нарасна експоненциално. Това предизвика и изследването на EPA. Отказът на Франция от шистовия газ бе отразен в медиите, но по-малко известни са гражданските и политическите промени в САЩ. В момента щатите Ню Йорк и Ню Джърси са гласували мораториуми върху добива на своя територия до изясняване на последствията. На 22-ри юли, Детройт стана 65-тата американска община, обявила се против добива на шистов газ, с аргумента: „Ние имаме отговорност да защитаваме жизненоважния природен ресурс. Нашите щатски законодатели трябва да поставят Мичиган, неговия туризъм и земеделие на първо място пред алчните нефтени и газови интереси. Трябва да подкрепим индустриите, които правят щата ни силен, вместо да разпродаваме природните си ресурси на търг“.

Размерът на добивната компания не е гаранция за качествена и безопасна работа. Корпорацията „Шеврон“ има дълга история на бизнес измами и унищожаване на околната среда. Само в последните 20 години компанията е била разкрита и съдена за лоши бизнес практики в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, Калифорния и Ню Хемпшир в САЩ. Особено тревожен е примерът на Еквадор, където в началото на 2011 г. съдът постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че: „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“.