Вече няколко дни не престават коментарите около събитията по време на неделния мач между „Спартак 1918” и „Тополи”. На прицел вече са и действията на органите на реда. Но главната тема е позицията на комисар Димитър Димитров, довела до решението полицията да не охранява мачове на „Тополи”.

Ръководството на „Тополи” вероятно преценява, че решението на комисар Димитров им създава проблеми. Най-малкото защото така се демонстрира мнението на директора на ОД МВР-Варна кой носи вина за побоищата по време на „дербито”.

Но всъщност интригата е другаде. Вече седмици наред се насажда внушението, че се води „война” между автентичните „фенове” –спартаклии и фирмени служители. Кои са истинските спартаклии ще го покажат стотиците и хиляди запалянковци, а не агитка от десетки мотивирани ултраси.

А докато се води „войната”, ще губи футболът във Варна. Особено ако насилието и расистките възгласи вземат връх. И най-голямото лицемерие ще лъсне, когато футболните привърженици разберат, че зад гръмко афишираната фенщина се крият други, неспортни интереси. Грубото политизиране на футболните страсти във Варна може да доизпразни трибуните. Може би ще доведе дотам, че запалянковците ще трябва да бъдат „мотивирани” с парични знаци, за да ходят на мач. Също както на избори се купуват гласове на омерзени избиратели.

Но това вече ще е един друг „спорт”. И няма да има нищо общо с честната футболна игра, с автентичния футбол. Тогава вероятно „свободните боеве” по трибуните ще са реалния мач, а футболистите на терена ще бягат за здраве. Ако политиците „зад кадър” в тази игра са истински фенове на футбола и са „винаги верни спартаклии”, трябва да направят и невъзможното, за да не се допуска насилие. Тогава фигури като комисар Димитър Димитров изобщо няма да са в центъра на вниманието заради подобни скандали. Защото няма да има удряни фенове и полицаи. /versia.bg