Според данните през 2013 г. на всеки пети работещ (20,8%) му се е случвало да подписва трудов договор за определена сума и да получава допълнително пари на базата на устна договорка с шефа си. През 2012 г. делът на фиктивните контракти, в които е записано по-ниско от реалното възнаграждение, е бил едва 10,8%.

"Договарянето на фиктивни договори устройва и работещите, и работодателите. Бизнесът пести разходи, а хората търсят изход заради ниските си доходи", коментира резултатите Емилия Ченгелова, един от авторите на проучването. В същото време през последната година делът на хората, които работят без трудов договор, е намалял от 12,8% на 10,4%. Спада и броят на хората, на които им се е случвало да се трудят без осигуровки или при лоши условия.
Проучването показва, че нерегламентираните плащания са намалели незначително, в резултат на което 67,4% от икономиката е на светло. "Най-честите сиви практики са неиздаването на касови бонове в сферата на услугите, работата без договори и фиктивните трудови договори, разплащанията в брой", отбеляза Стефан Петранов, автор на изследването.
Шампиони по сива икономика са Ловеч, Сливен, Хасково, Кърджали, София-област и Пазарджик. В тези области нерегламентираните плащания надхвърлят 40% от икономиката. Бизнесът и работещите са най-изрядни в Смолян, Велико Търново и Варна, където неформалният сектор е 10-15%.

Проучването показва, че две трети от работодателите и служителите смятат, че работата в сивия сектор дава възможност за бързи печалби. Над 52% от анкетираните са заявили, че "рискът от наказуемост е много нисък и затова си заслужава да се рискува". 

В същото време над 90% от анкетираните заявяват, че сивата икономика ощетява изрядните работодатели. Половината от работодателите и служителите обаче са на мнение, че в ситуация на криза неформалният сектор спасява фирмите от фалит.

55 млн. евро за младежката безработица
България ще получи 55 млн. евро от Европейската комисия за намаляване на младежката безработица през 2014 и 2015 г. от Европейския социален фонд. Това съобщи министърът на труда Хасан Адемов пред "Труд".
С парите социалното министерство ще финансира мерки, които трябва да гарантират, че до 4 месеца след като завършат образование или бъдат съкратени, на младите (до 29 години) ще бъде намерена работа или ще им се предложи курс за обучение.

За борба с младежката безработица се очаква България да получи допълнително финансиране по линия на други европрограми. Все още Брюксел разработва регламентите, по които страната ни ще получи парите, обясни пред "Труд" зам.-министърът на труда Росица Янкова.
След това страната трябва да приеме правила, по които ще харчи парите и да ги защити пред Европейската комисия. Според експерти изпълнението на цялата процедура ще отнеме много време и е възможно европарите да се забавят. /trud.bg