Проблемите на Карин Кнайсъл започнаха с мъртва котка. Години наред жителите на Зайберсдорф живееха приятно заедно с най-известния си жител с дребни изключения. Имаше инцидент, когато съседка се оплака от миризмата на конете й. Но години наред Кнайсъл не беше публична личност - дори като външен министър на Австрия не натрупа популярност.

Светът научи коя е на сватбата й, когато танцува валс с един от най-известните и поларизиращи мъже - Владимир Путин.

Кнайсъл е започнала е кариерата си като младши дипломат, след което се е утвърдила като журналист на свободна практика и по-късно започва да чете лекции по международни отношения в някои от най-престижните институции в Австрия. За кратък период тя е била и член на енорийския съвет на града, предаде The Guardian. 

През 2017 г. Кнайсъл стана външен министър на Австрия. Това беше внезапна новина, която изненада мнозина в града. Но стана ясно, че имаше причина за избора й. Кнайсъл беше истински ексцентрик, човек, който винаги правеше и казваше неочаквани неща. Защо да не бъде и в австрийското външно министерство?

Инцидентът с котката

Инцидентът с котката се случи точно преди Кнайсъл да встъпи в длъжност или поне това си спомня Франц Пюрешиц, заместник-кмет на града. Кнайсъл твърди, че някой в града умишлено е убил любимата й котка и е оставил останките на бедното животно пред входната й врата. Това, заяви Кнайсъл, беше доказателство, че жителите на града са се обърнали срещу нея.

Всички знаеха за любовта й към животните. Тя имаше кокошки, кучета, котки и дори малка конюшня с понита. Нищо не я правеше по-щастлива от времето, прекарано с тях. 

Кнайсъл никога не изрази подозрения относно мотива на извършителя, но Пюрешиц предполага, че според нея инцидентът е свързан с нейната скорошна връзка с крайнодясната партия "Свобода". Нямаше заговор срещу нея, увери Пюрешиц.

"Очевидно беше инцидент; ние не сме убийци на котки," каза той.

Танц с Путин

Тези дни тя е най-известна с това, че покани Владимир Путин на сватбата си през 2018 г., а президентът на Русия изненадващо се появи. И не само - двамата танцуваха валс, усмихнати пред камерите.

 До този момент, през близо годината си на пост като външен министър, Кнайсъл беше смятана за доста невзрачна политическа фигура, без влияние или власт. Сега, след като беше заснета да танцува с авторитарен лидер, тя беше повод за международен срам.

До средата на следващата година тя напусна поста си и скоро след това се премести във Франция, след което в Ливан, преди окончателно да се установи в Русия, където в момента ръководи Геополитическата обсерватория за ключови въпроси на Русия (Gorki) в Санкт Петербургския университет.

Коментари в руските медии

Тя редовно се появява в руските държавни медии, където твърди, че ЕС страда от "провал на върховенството на закона" и наскоро обяви, че Русия е спечелила войната в Украйна. Тя е почитателка на Путин, когото описа в интервю за BBC през 2023 г. като "най-интелигентния джентълмен", който е срещала.

Отношенията между Австрия и Русия

Една от причините историята на Кнайсъл да е толкова чувствителна за Австрия е, че тя привлича вниманието към дългогодишните, изключително доходоносни отношения на страната с Русия, които, дори три години след пълномащабното нахлуване в Украйна, остават по-близки, отколкото много външни наблюдатели биха могли да очакват.

Алпийската нация, чиято конституция я ангажира с неутралитет в международните дела, обича да се възприема като посредник между Изтока и Запада. За критиците обаче това е само извинение за преследване на собствения си интерес. "Те не разбират защо трябва да променят нещо, тъй като всичко функционира прекрасно за тях," казва Антон Шеховцов, директор на Центъра за демократична почтеност в Австрия, който следи влиянието на авторитарните държави.

"Те чакат края на войната, за да се върнат към обичайния бизнес с руснаците", добави Шеховцов.

Въпреки че Австрия подкрепя санкциите на ЕС, Русия остава вторият по големина източник на преки чуждестранни инвестиции, според данни от 2024 г. Австрийските предприятия едва наскоро започнаха да намаляват дейността си в Русия.

Защо Кнайсъл се премести в Русия

През цялата си кариера Кнайсъл се е възприемала като неразбрана и недооценена фигура, преследвана заради независимостта на ума си, пише The Guardian. В Русия тя намери уважението, което дълго време смяташе за задължително.

 "Тя изглежда много тъжен човек, незадоволен от начина, по който е преминал животът й",  сподели бивш познат и приятел на Кнайсъл. "Тя искаше да бъде енергичен човек, който всички харесват, поканен да изнася лекции във важни университети. Не мисля, че е искала да бъде изгнаник."

"Тя ни прави за смях," каза друг нейн познат и експерт по външна политика. 

Детството на Кнайсъл

Когато за първи път стъпи в австрийското външно министерство през март 1990 г. като младши дипломат, Кнайсъл имаше големи амбиции. Дъщеря на пилот, тя прекара част от ранното си детство в Йордания, където баща й летеше за крал Хюсеин. Обратно в Австрия, тя копнееше за бъдеще, достатъчно голямо, за да се върне в региона.

Кнайсъл учи право и арабски във Виенския университет. В книгата си "My Middle East", публикувана през 2014 г., Кнайсъл пише, че е научила арабски, за да разбере Ливан и "защо има конфликти в Близкия изток". Тя отбелязва, че обучението й е било толкова интензивно, че хора, не е уточнено кои, са й казали, че е "много по-ливанка от самите ливанци". Тя продължава със своята докторантура, фокусирана върху границите в Близкия изток. Ръководителят на дисертацията й, Ханспетер Нойхолд, я помни като трудолюбива и интелигентна, но също и донякъде непокорна. 

Тази непоколебима вяра в себе си впечатли и колегите й във външното министерство. Кнайсъл бе убедена, че Австрия може да играе по-голяма роля в посредничеството за мир в Близкия изток. Нейното разбиране на регионалната политика и познанията й по арабски бързо доведоха до повишението й да работи по въпросите на Близкия изток.

Но това бързо издигане в редиците на министерството не беше достатъчно за Кнайсъл. През 1998 г. тя решава да напусне министерството. Валтер Гер, опитен дипломат, който стана началник на кабинета на Кнайсъл, заяви, че тя е "разочарована от ниското интелектуално ниво на работата" и "неспокойна от всички мъже около нея, които я командват”.

През следващите няколко години тя изнася лекции в ключови академични институции в Австрия по Близкия изток и пише коментари за "Die Presse", австрийски всекидневник, но след това се разделя с вестника, след като редакторите правят корекции на нейните статии. Качеството на прозренията й понякога е съмнително, но нейният критичен поглед върху региона – фокусирано върху опасностите от политическия ислям – лесно се вписва в консервативната политика на страната. През 2007 г. тя публикува книга "The Spiral of Violence: Why the Orient and the Occident Cannot Get Along", но тя не се продава добре. През тези години тя се бори с финансови трудности и трябва да взема заеми от приятели.

Критики от експерти по Близкия изток

Състоянието на Кнайсъл се промени през 2012 г. с публикуването на книгата й "Testosterone Makes Politics." Тази книга твърди, че "дълбокото сексуално разочарование" сред арабските мъже е един от двигателите на Арабската пролет — вълната от протести, която предизвика много автократични режими в региона. Книгата не беше добре приета от бивши колеги и разгневи някои учени. "В рамките на малката група австрийски експерти по Близкия изток, Кнайсъл никога не е била приемана толкова сериозно," коментира Томас Шмидингер, политолог и антрополог от Виенския университет. "Тя обясняваше всичко през култура и религия, по много опростен начин." Но, добави той, именно това я направи популярна.

Книгата привлече медийно внимание, включително и в чужбина. В интервю за списание Time Кнайсъл заяви: "Когато става дума за международни отношения, биологичният – или, когато говорим за хормони, биохимичният – аспект до момента беше малко подценен."

Следващата книга на Кнайсъл, нейните мемоари от 2014 г., не успя да успокои критиците, които вярваха, че възгледите й за Близкия изток са твърде повърхностни.

Въпреки това през 2015 г., когато милиони хора, бягащи от война и преследване, пристигнаха на прага на Европа и миграцията от Близкия изток стана важен въпрос в австрийската политика, Кнайсъл стана все по-виден глас. Тя често се появяваше в австрийската национална обществена телевизия ORF и стана известна с критиките си към решението на Ангела Меркел да допусне повече от милион търсещи убежище в Германия. 

Около 2006 г. Кнайсъл беше представена на Хайнц-Кристиан Щрахе, лидер на крайнодясната партия "Свобода", от един от нейните бивши ученици, Йохан Гуденус, който по-късно стана заместник-лидер на партията. Щрахе и Кнайсъл се разбираха добре и тя започна да говори на събития с членове на партията "Свобода", като винаги подчертаваше, че е независим анализатор, а не член на партията.

Антисемитски корени на "Свобода"

Въпреки че "Свобода" играе основна роля в австрийската политика от 1980-те години и е част от коалиционни правителства, не е трудно да се разбере защо Кнайсъл би искала да се дистанцира от нея. Основана през 1956 г., партията започва живота си като политически дом за бивши нацисти в страна, известна с неуспеха си да се справи със своето тъмно минало. Лидерът на партията от 1986 до 2000 година, Йорг Хайдер, беше дете на двама предани националсоциалисти и беше известен със свои изказвания, които сякаш омаловажаваха престъпленията на нацистите.

От 2005 г. нататък, под ръководството на Щрахе, партията "Свобода" се опитва да се дистанцира от репутацията си на антисемитизъм — въпреки че продължава да бъде свързвана с антисемитски организации, докато води кампания, подобна на тези на други крайнодесни партии в цяла Европа, атакувайки имиграцията, исляма и ЕС. И като много европейски крайнодесни лидери, Щрахе култивира близки отношения с Москва.

На общите избори през 2017 г. Щрахе изведе партията на "Свобода" до второто й най-добро представяне в историята, спечелвайки 26% от гласовете. Себастиан Курц поведе консервативната Народна партия към победа. Двете партии се съгласиха да сформират коалиционно правителство с Курц като канцлер и Щрахе като вицеканцлер. Партията на Щрахе получи контрол върху няколко ключови портфейла, включително външното министерство. Първоначалният му избор за най-висок пост беше Кнайсъл.

В офиса Кнайсъл правеше нещата по различен начин. Тя изпрати бележка, в която заявяваше, че външното министерство вече е подходящо място за домашни любимци, и нейните две кучета боксери често я придружаваха на работа. Тя се разхождаше из министерството и разговаряше с всички — от стажанти до средно ръководство.

"Тя често навлизаше в детайли, дори по отношение на рутинни документи и да я разглежда отвъд необходимото", сподели нейн бивш колега.

За някои поява на Кнайсъл беше глътка свеж въздух и много по-достъпна от много нейни колеги. "Първоначално бях щастлив, че е на поста, за да пречупи мрежата на старите момчета в министерството," каза австрийски дипломат. Все пак тя също може да бъде остра и критична към колегите.

Отношенията й с Курц са обтегнати, като двамата редовно си противоречат по въпроси за външната политика на страната. 

Всичко, Кнайсъл искаше, беше да бъде взета на сериозно, пише The Guardian. След десетилетие работа на свободна практика с краткосрочни договори и недостойно заплащане, Кнайсъл почувства, че е спечелила правото да бъде изслушана. Тя беше разочарована от това, което смяташе за липса на интелектуална строгост в правителството и често водеше заседания на кабинета, като изнасяше дълги лекции по политика, както вътрешна, така и международна.

Това разочарование усложни отношенията на Кнайсъл с политическите й връстници в чужбина и вероятно затрудняваше собственото й положение. По време на дипломатическо пътуване до Франция френският външен министър я пренебрегна. На срещи в Брюксел, тя изпитваше чувството, че хората правят всичко възможно, за да я избегнат. Американците дори я заобикаляха, отивайки директно при Курц. Гер помни, че подобни обиди дълбоко нараняваха Кнайсъл.

Сватбата на Кнайсъл

Единственото място, където Кнайсъл намираше жадуваната топлина, беше на изток. По време на държавно посещение в Русия през април 2018 г. тя обсъди участието на Русия в Сирия с руския външен министър Сергей Лавро. Пътуването включваше и среща с Путин, за която Кнайсъл не желаеше да обяви на пресата.

Два месеца по-късно, когато Путин посети Австрия на държавно посещение, Кнайсъл му подаде нещо по време на събитие във Виенския музей за история на изкуствата. Това беше покана за сватбата й.

Ходът на Кнайсъл беше безотговорен и смущаващ, съгласиха се колегите й, но никой не очакваше руският президент да се появи на събитието— докато руският посланик не дойде в дома на Кнайсъл в Зайберсдорф, за да обяви, че Путин приема поканата. Моментът беше особено неудобен.

Само няколко месеца по-рано бившият руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия бяха отровени от руски агенти в Солсбъри, Англия. Докато Германия, Франция и Полша експулсираха руски дипломати в отговор, Австрия бе критикувана, че отказа да направи същото.

Сватбата се състоя август, 2018 г. в планинско лозе в Южна Австрия. Булката пристигна в каляска, теглена от коне, облечена в традиционна слонова кост, а младоженецът, австрийският бизнесмен Волфганг Майлингер, носеше зелена жилетка. Путин получи почетно място на гражданската церемония, където седна на масата с младоженците и вдигна тост на немски. Сватбените му подаръци включваха казашки хор, който той бе докарал специално за събитието.

По време на първия танц на двойката, Майлингер предава новата си булка на Путин. 

Двамата танцуваха на изпълнението на "The Last Waltz" на Енгълбърт Хъмпърдинг.

“[Танцът] беше почти приемлив до самия край, но когато тя се поклони, си казах, че сме напълно прецакани,” коментира един от бившите колеги на Кнайсъл.

След часове снимката беше пусната по новинарските канали. Украинските политици бяха бесни, поставяйки под въпрос дали Австрия трябва да изиграва ролята на неутрален посредник в мирните преговори с Русия. Социалдемократическата партия на Австрия заклейми инцидента като “вероятно ще нанесе трайни щети на външнополитическата позиция на Австрия.” Вестникът "Der Standard" излезе с заглавие: “Кнайсъл се прекланя пред Путин — позор!”

Кнайсъл не се извинява. “Тези, които ме познават, много добре знаят, че не съм покорна на никого,” каза тя пред BBC. Не за първи път Кнайсъл имаше проблеми да разбере защо другите не виждат нещата по същия начин. Събитието беше частно, подчерта тя. Обеците на стойност 50 000 евро, които Путин й подари, бяха щедър жест, който, разбира се, тя трябваше да приеме.

По-малко от година по-късно Кнайсъл е извън поста, благодарение на поредния скандал, свързан с руското влияние в Австрия. Този път ставаше въпрос за Щрахе, лидера на партията "Свобода". През 2019 г. в пресата изтече таен видеозапис на Щрахе, показвайки го как седи във вила в Ибиса с жена, представяща се за племенница на руски олигарх. В записа жената се интересува от закупуването на водещия австрийски таблоид, за да го използва за насърчаване на партията "Свобода" в навечерието на изборите. Щрахе слуша възприемчиво и предлага в замяна изгодни обществени поръчки.

Историята беше голям удар за правителството на Курц, а Щрахе бързо подаде оставка. Когато Курц уволни вътрешния министър, представляващ партията на "Свободата", за да осигури правилното разследване на скандала, всички министри от партията на "Свобода" подадоха оставки. Кнайсъл, макар и назначена от партията "Свобода", повтори, че технически е независима. Тя устояваше за кратко, но месец по-късно вот на недоверие сложи край на правителството на Курц, оставяйки Кнайсъл без работа.

Изолация и изгнание

След падането на правителството Кнайсъл се оттегли в себе си. “Тя стана много изолирана и все по-тъжна,” каза Маргарете Шорн, една от съседките на Кнайсл в Зайберсдорф. Финансовите проблеми също бяха във възход. Връзката на Кнайсъл с партията "Свобода" и с Путин възпрепятства завръщането й в света на преподаването и журналистиката. Краткият й период на поста също не квалифицираше Кнайсъл за министерска пенсия. Тя кандидатства за австрийския фонд за затруднения с Covid, но не получи нищо, тъй като предишните й доходи бяха твърде високи.

Личните отношения на Кнайсъл също започнаха да се разпадат. Тя имаше спор с Гер през 2019 г., след като той я критикува за грубото отношение към шофьорите на министерството, които я превозваха с ферибот до и от Зайберсдорф всеки ден. Връзката й със съпруга й също се разпадна. Според медийните съобщения, Кнайсъл го е обвинила в домашно насилие, което той отхвърля.

Кнайсъл твърдеше, че е станала жертва на политическа репресия срещу нея. През 2020 г. тя напусна Австрия завинаги и се установи в Ним в Южна Франция, преди отново да се премести в Ливан, където водела лекции.

През годината, в която напуска Австрия, Кнайсъл започва да пише рубрики с мнения за държавната медия Russia Today, отразяващи Близкия изток, енергетиката и международните отношения. Година по-късно тя беше назначена на доходоносна позиция в борда на руския петролен гигант Роснефт. (Там се присъедини към друга забележителна политическа фигура в борда: бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.) През 2022 г., когато Русия стартира пълномащабното си нахлуване в Украйна, Кнайсъл отказа да се оттегли от борда на Роснефт, докато не беше законово задължена да го направи след забраната, която Русия наложи на граждани на ЕС да заемат ръководни позиции или позиции в борда.

Нейната лоялност към Русия бързо беше възнаградена. През 2023 г. тя се качи на самолет за Санкт Петербург, след като прие покана да оглави Геополитическата обсерватория за ключови въпроси на Русия. Новите й домакини дори организираха военен самолет да пренесе понитата на Кнайсъл от Сирия до Русия.

"Дори и да не сте много полезни у дома, може да има място за вас тук"

Кнайсъл далеч не е първият австрийски политик, поддържащ приятелски отношения с Русия на Путин, дори след анексирането на Крим. Както шеговито подчерта един писател, "Австрия не притежава един Герхард Шрьодер, а много." Бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел беше член на борда на руския енергиен гигант Лукойл. Друг бивш канцлер, Кристиан Керн, също бе член на борда на директорите на Руските железници. И Шюсел, и Керн обаче се оттеглиха от позициите си след нахлуването в Украйна. Кнайсъл, от друга страна, се преместила в Русия на следващата година.

Лесно е да се види привлекателността на Русия за Кнайсъл: страната предлага ниво на сигурност и престиж, които тя не може да намери другаде. По-трудно е обаче да се разбере какво има да предложи Русия в този контекст. "Много европейски политици, които стават част от руски структури, носят със себе си мрежа от приятелства или влияние, но Кнайсъл беше никой, когато напусна поста," каза Шеховцов. "Моята хипотеза е, че подкрепяйки Кнайсъл, руснаците са искали да изпратят съобщение на другите европейски служители: дори и да не сте много полезни у дома, може да има място за вас тук."

В Русия Кнайсъл намери своето място. През юни 2024 г. тя заяви пред държавната информационна агенция, че Западът има планове да разбие Русия, "точно както беше разделена Федерация Югославия". Докато изявлението почти не успя да привлече внимание в Европа, в Русия то беше представено като сериозно предупреждение от истински политически вътрешен човек. "Бившият австрийски външен министър Кнайсл потвърждава плановете на Запада да раздели Русия," бе заглавието. Други заглавия, публикувани напоследък, включват "Путин беше прав относно икономиката през 2023 г. – бивш австрийски външен министър" и по-рано този месец "Бивш австрийски външен министър съветва руснаците да изоставят романтичните представи за Западна Европа." Миналото лято тя се яви пред ООН, за да предупреди да не се доставя оръжие на Украйна.

Бивши приятели и колеги признават, че отношенията с Кнайсъл имат тенденция да бъдат нестабилни. "Не бих се изненадал, ако тя се скара с руснаците и се озове в Пекин, или Каракас, или някъде другаде," заключи един от тях. Засега обаче Кнайсъл изглежда доволна. В скорошен имейл тя отново отказа да бъде интервюирана, но сподели, че е започнала да възстановява живота си.

Към края на миналата година тя пое последната си роля като посланик за опазване на сибирските тигри, кауза, близка до сърцето на Путин – и до Кнайсъл. Държавните медии съобщиха през декември, че тя е забелязала тигър по време на скорошното си посещение в национален парк. В кратко интервю тя използва възможността да направи неблагоприятен контраст между европейското и руското отношение към подобни хищници. "В Русия мечките, вълците и тигрите не се наричат проблемни мечки или проблемни вълци," подчерта тя. "Те са част от живота. На това казвам да кажеш да на живота в Русия."