Само една малка част от обект Побити камъни край Варна е известна дестинация и посещавана културно-историческа атракция. С цел да популяризира обекта и легендите за неговото възникване сред младите хора, красотата и уникалните природни забележителности в местността, в която се простира уникалната скална маса – една визия, която ще оповести известните легенди и научните истини за възникването на странната каменна гора в региона се сформира екип по проект "Титаните от каменната гора". В основата на проекта са залегнали дейности по активно развитие у младите любители-фотографи на умения за подготовка на материали, изследване, художествено заснемане на туристически обект, представянето му пред обществеността и придобиването на операторски умения за заснемане на кратък документален филм. Дейностите по реализирането на проектната идея ще дадат възможност и за представяне на най-добрите фотографии на фотографска изложба, а трите екипа, които ще заснемат /изследователи, фотографи и сценаристи/ ще работят в четвърти екип съвместно за изграждането на адекватен и изключително необходим интернет сайт, за да представят не само своите творби пред обществеността, но най-вече да разпространят информация за този уникален за България обект. По време на работния процес, младите фотографи ще потвърдят своите познания и ще повишат капацитета си, а с това и конкурентно способността си на пазара на труда. Двуезичният интернет портал ще популяризира обекта пред любители на природните забележителности в България и в чужбина, което ще засили интереса и ще подпомогне региона в развитието на обекта като историческа дестинация. Порталът ще представи не само известните за туристите скални масиви, но и онези в регионите около Белослав и Слънчево, за които няма никаква информация в публичното пространство, а техни изображения са виждали само запознати в региона любители на атрактивния обект.

Изложба с 40 фотографии и 3 видеофилма от региона ще бъде открита на 25 октомври в галерия АктивАрт на ул. Дунав 5 във Варна и ще остане до 1 ноември.

Легенди

Чудо на природата, игра на вековете е тая местност. Заема малък пясъчен хълм, недалеч от Гебедженското езеро (сега Белославско) и представлява приказна гора с палми от камък. Прилича на кичест оазис в малката безводна пустиня, който е пресъхнал и се е вкаменил. Отдалеч наподобява на омагьосано сборище от дружина великани, но гледани отблизо, стърчащите без ред стълбове напомнят древните останки на Плиска, Мадара и Преслав. Всъщност тая омагьосана гора е като приказка без думи. На едно място влюбена двойка напразно се мъчи да се целуне, на друго – отбор юнаци водят славна битка...Навсякъде природата е дала крайно загадъчен и чудноват вид на своята съвършена творба. Самотни каменни ствола издигат снага към небето. Обрасли в лишеи и мъх, те образуват пъстри стълбове на стар езически храм. Помежду тях в кръшно хоро се вият по-малки групи. Вятърът им пее и ги унася. Невъзмутими свидетели са на много епохи и кървави исторически борби, заслушани във вечната песен на морския вятър. Три основни легенди обясняват възникването на каменната гора. Любителите на фантастиката обичат да спорят, че става дума дори за останки от древна цивилизация...

Легенда за Каменната гора

Някога, преди много години тук се простирала приказна вековна гора. Бистри ручеи ромолили през китни поляни, безброй птички огласяли с веселите си песни цялата околност. В най-гъстата част на гората се криела хайдушка дружина. Турска потеря подгонила хайдутите, подпалила къщата на войводата, а младата му невяста с невръстното му дете повели в гората, за да покаже къде се крие дружината. Младата жена отказала да предаде любимия си и останала непреклонна – турският главатар съсякъл рожбата и с боздугана си... Небето изведнъж потъмняло, птичките замлъкнали, гората жално застенела. Извила се страшна буря и бушувала цяла нощ... Изведнъж войводата със своята чета връхлетял турската потеря – всички загинали в ужасната кървава сеч. При първите слънчеви лъчи се открила чудна картина – един до друг се издигали каменни дънери, не се чувала нито птича песен, нито нежно шумолене на листа – изворите били пресъхнали, всичко наоколо било пусто и глухо. В тази кървава нощ гората се вкаменила от ужас и останала така и до днес.

Титаните и божествения извор

Преди много векове, когато морето достигало до земите на тази загадъчна местност, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Богът на морето му бил разкрил своето име и го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Дарил му безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане простосмъртен. Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива девойка и любовта им пламнала от пръв поглед. Девойката обаче била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Воден от своята любов, младият мъж отишъл при титаните. След дълги увещания, те склонили да му отстъпят девойката, ако им разкрие тайната на своето безсмъртие и им каже божественото име. С ясното съзнание, че ще изгуби своето безсмъртие, мъжът се съгласил. На следващата сутрин, преди изгрева те се срещнали на морския бряг. Младият мъж започнал да подрежда по странен начин титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела". Бог останал поразен от тази невероятна постъпка. Трогнат от остроумието и себеотрицанието на младия мъж, той решил да накаже титаните, затова, че посегнали на неговите божествени дарове. Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застинали така, както били подредени. Младежът се върнал при своята любима. В мига, в който се срещнали и се прегърнали, под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода – божествен дар за поколения наред.

Легенда за последните богомили в Каменната гора

В 10 век, през царуването на българския цар Петър, в България се разпространило учението на Богомилите – ранни предвестници на реформаторските движения в Европа. Една морна вечер, събрани между побитите камъни, сред малката пясъчна пустиня, при тях пристигнали да се скрият гонените от турски орди рицари-кръстоносци. Турците обкръжили местността, рицарите заели отбранителни позиции, а богомилите отказали да посегнат на оръжие, тъй като религията им била срещу убийствата. Боят започнал, а богомилите се наредили в кръг и отправили молитва към Бог за спасение на душите на тези люде, които се сражавали. Бог чул молитвите им и като по чудо излязъл ураганен вятър, свирепи вихрушки вдигнали стълбове от пясък, които образували непрогледна стена между турците и рицарите. Небето като че ли слязло на земята, станало тъмно като нощ, а урагана се усилвал все повече като че ли да очисти земята от греха на сражаващите се. Много от войниците загинали, само онези рицари, които се скрили зад каменните колони, се спасили, заедно с богомилите. Именно на тях те дължали своето спасение и ги благославяли докато били в опасност. Веднага след като опасността преминала, те обвинили богомилите в богохулство и еретизъм. Решили да ги измъчват – хвърлили един от тях от най-високия каменен стълб, друг вързали за краката и дърпали между два коня, трети изгорили живи. Богомилите устояли докрай на мъченията, никой не се отказал от своята вяра, докато всички били избити. Така било унищожено и последното богомилско гнездо у нас, безславно завършил и последния кръстоносен поход. Каменната гора останала единствен и безмълвен зрител на тези събития -неръкотворния паметник на падналите жертви, символ на силната и непоколебима вяра./moreto.net