„Говоря бързо, но свързано...“

„Браво, момиче. Браво на теб, защото търсиш и откриваш връзките между предметите и явленията. В тези връзки и асоциативни мостове е сложността на всяко творчество.“, пише в резенцията си за автора, Сия Папазова, драматург, театрален и литературен критик.

„Сезони“ е дебютната стихосбирка на Кристияна Кирилова.

Мисля, че младата поетеса я очаква силно бъдеще като автор. Книгата й е великолепно структурирана, както казва Сия Папазова. А в поезията й се откроява една изтънченост, елегантност и женственост на любовното чувство. Чехов го нарича „Грация на чувството“, допълва още тя.

Кристияна Кирилова е едва на 8 години, когато прекрачва прага на Литературен клуб „Касталия“. От най-ранна детска възраст тя избира пътя на литературата. Също от толкова ранна детска възраст мечтае да издаде собствена книга.

Младата поетеса е на 23 години. Завършва средно образование с престижното отличие „Първенец на випуска“, в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ гр. Варна. Криси избира да остане да учи и да се развива в България.  Владее английски и немски език. С отличие „Първенец на випуска“ завършва и професионален бакалавър „Международен туризъм“,  Колеж по Туризъм, гр. Варна. През месец септември 2020 година е отличена с престижната награда „Студент на годината“. След няколко дни й предстои  дипломиране степен магистър, специалност „Международен туризъм и управление на свободното време“, Икономически университет Варна.

Творческият й път е осеян с изключителни постижения, като Лауреат на множество национални и международни литературни конкурси. Стипендиант е на фондация „Комунитас“ по проект „1000 стипендии“ за даровити деца в сферата на литературата. 

Стиховете и носят изключителен емоционален заряд, който няма как да не предизвика отзвук у всеки чувствителен читател и да го провокира да насочи поглед към сезоните вътре в себе си.

Избрани стихове от „Сезони“.

ПОЕЗИЯ

Нека всеки стих се рее,
Неподчинен на правила.
Нейде волен славей пее
Щом поетът е на свобода.

Той празнува с лист и молив
свойто ново вдъхновение.
Отдал се е на своя порив,
Наведен пише с нетърпение.

Поетът вихри се отново,
душата се разлива там.
Лее по листа дар слово
и всеки стих се пише сам.

Попадна в луда надпревара
с времето, което тича.
Буря от емоции го кара
да пише тъй, както да обича.

ДО БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА

Щом очите си отворихте
и изучихте се вече,
сърцата свои ли затворихте,
като отидохте далече?

Не преследвайте утопия чужда,
не гонете нечии идеали!
От вас тук имаме нужда.
Да събудим българи заспали!

От своята майка не бягайте!
Така тук не ще се оправим,
а силите си бързо впрягайте,
нека тук нещо поправим.

Тук родете си децата!
Нека знаят родна реч.
Да обичат планината,
бранена с кървав меч.

Тук наученото донесете.
Нека заедно се борим!
Българи, обратно се върнете!
Още можем нещо да сторим!

2016 г.

БОГ Е ЛЮБОВ

Бог винаги ръка подава ни.
Не ни съди и не ни наказва.
Не ни упреква за делата ни,
а пътят на доброто ни показва.

Създал ни е със устрем да творим
и вечно да търсим познание.
А нощем преди да заспим,
молим се и му благодарим с признание.

Всеки ден символизира мощта му
любовта в светлина да претворява,
а доброто да превръща в енергия.
Енергия, която сътворява!

2014 г.

НА МАЙКА МИ

Ти си всички слънчеви лъчи.
На света всички рози червени.
В реалност превръщаш моите мечти.
Тъжни мигове - в засмени.

Като роза ти бодли си имаш.
Прекрасен нешлифован диамант.
В очите ми света ми сбираш
и го увиваш в златен кант.

И макар да си била самичка,
Устояла си на всяка беда.
Отгледала си волна птичка –
Днес пускаш я на свобода.

Аз ще полетя високо, с песен,
със сътворените от теб крила.
Ти си зима, пролет, лято, есен.
Ти си Радост.

В мен живееш ти и ти си всичко.
Благодаря ти, моя майчице едничка!

2018 г.