След обед пък екоактивисти протестират пред сградата на областната управа в морската столица. Недоволството им е срещу губернатора, защото той отмени кметската забрана. Отмяната обаче не влезе в сила, тъй като административният съд не видя мотиви и правно основание за нейното предварително изпълнение.

Трудно е човек да се ориентира в тази каша, но според законите кметската забрана за влизане с автомобили остава в сила, докато магистратите се произнесат по същество. Дефакто, съда ще разгледа жалбата на общината по заповедта на губернатора, която отменя кметската забрана. Ако общината спечели – забраната за автомобили остава в сила. Ако областния спечели – кметът ще издаде нова заповед забраняваща влизането с автомобили в парка. Ако сценарият се повтори, би следвало губернаторът да отмени и нея. Тоест – пак в съда. И така до безкрай.

Междувременно живеещите и въртящите бизнес в Морската ще протестират пред общината, а екоактивистите ще свикват митинги пред областна управа. Кой ще издържи повече... времето ще покаже.
От едната страна са варненци, които не искат автомобили по алеите в приморския парк. От другата страна са хората с имоти в парка, които твърдят, че там няма алеи, а има улици. Позицията на кмета е, че местността „Салтанат“ е парк, в който не би следвало да влизат автомобили. Областният управител пък защитава правото на собствениците и наемателите да имат автомобилен достъп до имотите си.

Няма съмнение, че варненци, които не искат коли в парка са болшинство. Както няма съмнение, че в „Салтанат“ има частни имоти. Ето тук е проблемът! Парк ли е тази тази част от Морската градина или урбанизирана градска територия с повечко зеленина? В медиите „Салтанат“ отдавна е наричан „Кварталът на богатите“. Преди години, къде иронично - къде сериозно, имаше и предложения за разчертаване на алеите с улична маркировка, за монтиране на светофари по „кръстовищата“ там и прочие. Не веднъж е било подмятано и в „Салтанат“ да бъде пусната линия от градския транспорт.

Хората отдавна са доказали, че много лесно могат да превземат зеленината и природата, да я разчертаят, да я бетонират, да вдигнат сгради и т.н. Особено, когато е до брега на морето. Опазването и съхраняването е далеч по-трудна работа, защото не носи дивиденти. Напротив, изисква само харчове и то бюджетни. Тоест, от парите на данъкоплатците. Няма кой друг да направи или съхрани парк, освен държавата или общината. Някой да е виждал частен парк в България. Такъв, който само трябва да бъде поддържан без никаква възможност да докара приходи и печалба.

Съвсем на близо има един парк, който пращи от зеленина – държавната резиденция „Евксиноград“. Режимът в тази частна-държавна територия обаче може да бъде обрисуван с израза - „И пиле не може да прехвръкне“... нито по суша, нито по вода. Вярно е, че има някакви проходи по линия на туризма, но основно се издържа от държавния бюджет. И докато резиденцията е запазена територия за политическите големци, то „Салтанат“ все още е отворена за простолюдието, така да се каже.

Преди години то ходеше с колите си в тази част на парка и ги спираше по алеите и зелените площи. Надигна се недоволство и това беше преустановено. Останаха собствениците и наематели на имоти, които се ползваха с някакъв специален режим. Сега кметът отряза и тях. Отговориха му с протест под прозорците, организиран от така наречената „Бизнес група Салтанат“. В тази „игра“ участват Делфинариума, Метеорологичната станция на БАН, социални и здравни заведения, ресторанти, търговски обекти, жилищни кооперации и прочие. Излизат с номера, че хиляди ще останат без работа, тъй като търговия и бизнес пеша не може да бъдат развивани. Също и клиентите щели да изчезнат, ако не могат да влязат с коли си в парка.

Днес дори се стигна до „рев“, че делфините ще умрат, тъй като забраната възпрепятствала зареждането на Делфинариума с гориво. Подобно нещо няма да бъде допуснато, разбира се. Но бизнес групата развява такива популистични знамена. Няма да бъде отрязан и автомобилния достъп на инвалидите до здравните и социални заведения в парка. Но протестиращите вадят и такъв аргумент на преден план. Няма да пострадат и метеоролозите, но те също се наредиха на митинга...

А той не е нищо повече от сбирка в защита на частни интереси. Колко бързо се намериха, сплотиха и обединиха, когато им се наложи да спазват общите правила, важещи за всички?!
Обикновено нещата са много прости, макар и отстрани да изглеждат като пълна каша. Кашата е чисто юридическа и произтича от неизброимите закони, наредби и всякакви нормативни документи, с техните стотици и хиляди алинеи и точки, които обикновено си противоречат. Това е поредното доказателство, че юридическият свят няма нищо общо с реалността. Както и, че юридическият език няма нищо общо с българския.

Кметът и областният могат да влязат в юридически водовъртеж на издаване на заповеди и тяхната отмяна, в който съда ще им е арбитър до безкрай. Реалността в „Салтанат“ обаче е елементарна. И човешката и юридическата – парк с частни имоти, ако някой мисли друго, да се поразходи из района и да разгледа. Без автомобил!